Отне доста време, години, но най-накрая знаем на колко точно определят недофинансирането си болниците.

Министерството на здравеопазването публикува регистър с ценоразписите на лечебните заведения за услугите и таксите извън поетите от здравното осигуряване. Очаквано - от него става ясно, че големите и частните болници в големите градове имат по-високи цени на частно, а малките - по-ниски. В "Токуда" прегледът струва 140 лв., в Карнобат - 20 лв. Големите вериги частни болници са изобретили какви ли не такси и таксички и шокиращи цени, обществените лечебни заведения са по-сдържани, пише Янина Здравкова във вестник СЕГА.

Това, което продължаваме да гадаем, е кое точно се определя за недофинансиране, т.е. колко още средства извън плащаното от здравната каса са необходими на болниците, за да функционират нормално и безопасно и да плащат достойни възнаграждения на персонала. Общинската болница в Карнобат е определила цена, каквато биха могли да платят хората от града, ако им се наложи. "Токуда" обаче се простира на друга черга - плаща по-високи заплати, поддържа по-голяма и скъпа структура и далеч не на последно място - формира печалба, която също трябва да е подобаваща като за столица. Доколкото в здравеопазването може да се говори за пазар, тук конкуренцията не се базира на цени, а на качество на услугата. Тоест частните болници се стараят да привличат известни лекари, които да им водят и повече пациенти, а за целта трябва и да им плащат, за да ги задържат. Което решават да правят с помощта на платените услуги. Отделен е въпросът с нормата на печалба, но в крайна сметка никой не е длъжен да ходи в частна болница - държавните още кретат и лекуват не по-зле от частните. 

Честно ли е това?

Не. Под лозунга "не се плаща за лечение по здравна каса" хиляди пациенти се озовават с фактури за всякакви избори на екипи, самостоятелни стаи, такси шкафче и "хоспитализационен преглед" и какви ли не консумативи (услуги, непоети от касата) и си задават въпроса: А аз защо плащам здравни вноски и къде отиват те? От десетилетия, още от времето на стотачката в джобчето за лекаря, "за да се почерпи", у нас сме свикнали и очакваме, че за лечение ще се плати нещо. Проблемът на пациента е, че рядко знае колко точно и често остава доста неприятно изненадан. И то в ситуация, в която нищо не е под контрола му, уязвим е и трудно може да се говори за същински избор. Хората се виждат изнудени да платят, често стотици левове, без да знаят за какво точно. И то при положение че познават някого, който е лежал за същото, но другаде - в държавна или общинска болница, например, и който е платил само потребителска такса. И реално не получават нищо повече и нямат никаква гаранция, че са лекувани по-адекватно.

Трябва ли да се намеси държавата?

Естествено. Колкото и примамливо да звучи обаче това, няма как да е под формата на забрани. След като вече е допусната подобна ситуация, тя трудно може да се премахне - няма как да се забранят частните болници, няма как да им се забрани и да предлагат допълнителни платени услуги, а решение от типа НЗОК да работи само с публични лечебни заведения ще бъде отменяно от съда всеки път, когато някой подаде иск - по закон болниците са равнопоставени независимо от собствеността си. Да не говорим за натиска и скандалите, до които ще доведе - собствениците на големите частни болници не са случайни хора - например бивши депутати или едри бизнесмени, и влиянието им е огромно. 

Единственото смислено нещо, което държавата може да направи, е да се грижи за собствените си болници, така че те да са привлекателни както за пациентите, така и за работещите в тях. Частните лечебни заведения възникнаха и процъфтяха основно на принципа на паразитирането върху държавните - източват им кадрите с по-добро заплащане (осигурено кеш от пациентите), по-добро отношение и нов теракот (пак платен от пациентите). В същото време обаче държавата продължава да гледа на собствените си болници като на хранилки за калинки и партийни каси и ако и да не участва активно, то поне безучастно наблюдава разграбването и разрухата им. Процесът се задълбочава и ако все още пациентите имат избор и могат да идат в държавно лечебно заведение, където да не плащат или да платят по-малко, то след няколко години вече няма да е така. Тогава здравеопазването официално ще е платено.

Управляващите не просто разграбват държавните болници - сега искат да прехвърлят контрола върху неуправляемата система на частните фондове по простата причина, че здравната каса и здравното министерство не могат да се справят - резултатът е видим и от безумните ценоразписи. Последното предложение на МЗ е за пълна демонополизация на НЗОК - тя да се конкурира с частните фондове за 8% вноска на всеки гражданин. Може и да се обещават някакви правила - забрана за селекция на клиенти, така че децата, хронично болните и пенсионерите да не бъдат отхвърлени от абсолютно всички фондове; нормативно зададени ниски тавани на печалба и административни разходи, така че все пак да остават и някакви пари за плащане на лечение. Но да си спомним, че по закон и в момента не може да се искат пари за лечение, поето от НЗОК, а частните болници правят именно това, макар и нормативно изрядно - с ВИП стаи и безумни такси. Няма особени съмнения какво би станало, ако частни застрахователи бъдат допуснати до задължителното здравно осигуряване с подобни на настоящите правила, закони и регулации. Тогава вече наистина ще обявим края на достъпното здравеопазване и ще се лекува само този, който може да си го позволи.