Наистина ли искаме още здравни каси?
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0

Отне доста време, години, но най-накрая знаем на колко точно определят недофинансирането си болниците.
Министерството на здравеопазването публикува регистър с ценоразписите на лечебните заведения за услугите и таксите извън поетите от здравното осигуряване. Очаквано - от него става ясно, че големите и частните болници в големите градове имат по-високи цени на частно, а малките - по-ниски. В "Токуда" прегледът струва 140 лв., в Карнобат - 20 лв. Големите вериги частни болници са изобретили какви ли не такси и таксички и шокиращи цени, обществените лечебни заведения са по-сдържани, пише Янина Здравкова във вестник СЕГА.
Това, което продължаваме да гадаем, е кое точно се определя за недофинансиране, т.е. колко още средства извън плащаното от здравната каса са необходими на болниците, за да функционират нормално и безопасно и да плащат достойни възнаграждения на персонала. Общинската болница в Карнобат е определила цена, каквато биха могли да платят хората от града, ако им се наложи. "Токуда" обаче се простира на друга черга - плаща по-високи заплати, поддържа по-голяма и скъпа структура и далеч не на последно място - формира печалба, която също трябва да е подобаваща като за столица. Доколкото в здравеопазването може да се говори за пазар, тук конкуренцията не се базира на цени, а на качество на услугата. Тоест частните болници се стараят да привличат известни лекари, които да им водят и повече пациенти, а за целта трябва и да им плащат, за да ги задържат. Което решават да правят с помощта на платените услуги. Отделен е въпросът с нормата на печалба, но в крайна сметка никой не е длъжен да ходи в частна болница - държавните още кретат и лекуват не по-зле от частните.
Честно ли е това?
Не. Под лозунга "не се плаща за лечение по здравна каса" хиляди пациенти се озовават с фактури за всякакви избори на екипи, самостоятелни стаи, такси шкафче и "хоспитализационен преглед" и какви ли не консумативи (услуги, непоети от касата) и си задават въпроса: А аз защо плащам здравни вноски и къде отиват те? От десетилетия, още от времето на стотачката в джобчето за лекаря, "за да се почерпи", у нас сме свикнали и очакваме, че за лечение ще се плати нещо. Проблемът на пациента е, че рядко знае колко точно и често остава доста неприятно изненадан. И то в ситуация, в която нищо не е под контрола му, уязвим е и трудно може да се говори за същински избор. Хората се виждат изнудени да платят, често стотици левове, без да знаят за какво точно. И то при положение че познават някого, който е лежал за същото, но другаде - в държавна или общинска болница, например, и който е платил само потребителска такса. И реално не получават нищо повече и нямат никаква гаранция, че са лекувани по-адекватно.
Трябва ли да се намеси държавата?
Естествено. Колкото и примамливо да звучи обаче това, няма как да е под формата на забрани. След като вече е допусната подобна ситуация, тя трудно може да се премахне - няма как да се забранят частните болници, няма как да им се забрани и да предлагат допълнителни платени услуги, а решение от типа НЗОК да работи само с публични лечебни заведения ще бъде отменяно от съда всеки път, когато някой подаде иск - по закон болниците са равнопоставени независимо от собствеността си. Да не говорим за натиска и скандалите, до които ще доведе - собствениците на големите частни болници не са случайни хора - например бивши депутати или едри бизнесмени, и влиянието им е огромно.
Единственото смислено нещо, което държавата може да направи, е да се грижи за собствените си болници, така че те да са привлекателни както за пациентите, така и за работещите в тях. Частните лечебни заведения възникнаха и процъфтяха основно на принципа на паразитирането върху държавните - източват им кадрите с по-добро заплащане (осигурено кеш от пациентите), по-добро отношение и нов теракот (пак платен от пациентите). В същото време обаче държавата продължава да гледа на собствените си болници като на хранилки за калинки и партийни каси и ако и да не участва активно, то поне безучастно наблюдава разграбването и разрухата им. Процесът се задълбочава и ако все още пациентите имат избор и могат да идат в държавно лечебно заведение, където да не плащат или да платят по-малко, то след няколко години вече няма да е така. Тогава здравеопазването официално ще е платено.
Управляващите не просто разграбват държавните болници - сега искат да прехвърлят контрола върху неуправляемата система на частните фондове по простата причина, че здравната каса и здравното министерство не могат да се справят - резултатът е видим и от безумните ценоразписи. Последното предложение на МЗ е за пълна демонополизация на НЗОК - тя да се конкурира с частните фондове за 8% вноска на всеки гражданин. Може и да се обещават някакви правила - забрана за селекция на клиенти, така че децата, хронично болните и пенсионерите да не бъдат отхвърлени от абсолютно всички фондове; нормативно зададени ниски тавани на печалба и административни разходи, така че все пак да остават и някакви пари за плащане на лечение. Но да си спомним, че по закон и в момента не може да се искат пари за лечение, поето от НЗОК, а частните болници правят именно това, макар и нормативно изрядно - с ВИП стаи и безумни такси. Няма особени съмнения какво би станало, ако частни застрахователи бъдат допуснати до задължителното здравно осигуряване с подобни на настоящите правила, закони и регулации. Тогава вече наистина ще обявим края на достъпното здравеопазване и ще се лекува само този, който може да си го позволи.
























Община Русе приема нова такса за смет на принципа...
Пенчо Милков отхвърли идеята за безплатен транспорт на...
Община Русе приема нова такса за смет на принципа...
Пенчо Милков отхвърли идеята за безплатен транспорт на...
Пенчо Милков отхвърли идеята за безплатен транспорт на...