Новите апартаменти в Русе са сред най-просторните в страната, докато в столицата площта се свива

България запазва позицията си сред страните в Европейския съюз с най-висок дял на населението, живеещо в претъпкани домове. Според последните данни на Евростат 33,8% от българите обитават жилища с недостатъчна площ спрямо броя на членовете на домакинството. Единствено Румъния и Латвия показват по-лоши показатели в това отношение.

Въпреки негативната статистика, се наблюдава лека положителна тенденция – през 2021 година процентът на засегнатите е бил 37 на сто.

Парадоксът на собствеността

Страната ни е лидер в ЕС по брой собствени жилища. На всеки 1000 българи се падат 668 имота, като общият им брой достига 4,324 милиона. За сравнение, в Гърция съотношението е 500 жилища на 1000 души, а във Франция – 553.

Данните на Министерството на регионалното развитие и благоустройството обаче разкриват сериозен дисбаланс – над 1,2 милиона жилища, или около 30% от сградния фонд в страната, са необитаеми. Това са предимно имоти в обезлюдяващи се райони или апартаменти, закупени с инвестиционна цел, които остават празни.

Русе е лидер по просторни нови жилища

На фона на свиващото се жилищно пространство в големите градове, Русе се очертава като изключение с положителна тенденция. Статистиката за новото строителство показва, че средната площ на новите жилища в областите Русе и Ловеч надхвърля 120 квадратни метра.

Ситуацията в столицата е коренно различна. В София-град, където се строи най-много, средната площ на новите апартаменти е паднала до 75 квадратни метра. Това се дължи на масовото търсене на двустайни и тристайни жилища, които доминират пазара. Двустайните апартаменти съставляват 37,5% от новото строителство, а тристайните – 32,8%.

Критериите на Евростат

Европейската статистика използва строги критерии за определяне на "пренаселено жилище". Изисква се наличието на поне една отделна стая за:

• Всяка двойка;

• Всяко пълнолетно лице;

• Две деца от един пол (между 12 и 17 години);

• Всяко дете, ако са от различен пол.

При прилагането на тези критерии се оказва, че на един българин се падат средно по 1,2 стаи, докато средното ниво за Европейския съюз е 1,6 стаи.

Проблемите на стария сграден фонд

Високият процент на пренаселеност се дължи и на остарелия жилищен фонд. Близо 73% от жилищата в България са построени в периода 1961–1989 година. Това са предимно панелни блокове с нефункционално разпределение според съвременните европейски стандарти. В тях продължават да живеят над 2 милиона българи, като апартаментите с повече от три стаи са рядкост.

Допълнителен фактор е енергийната бедност. През настоящия зимен сезон близо 19% от домакинствата изпитват затруднения да отопляват адекватно домовете си, което често принуждава семействата да обитават по-малко на брой стаи през зимата с цел икономия на средства.