Демографската криза изисква национална доктрина и нови ценности

Около 124 000 млади българи на възраст между 15 и 29 години са напълно извън образователната система и пазара на труда. Делът на тази неактивна група достига 13,8 процента, което надвишава средните 11 процента за Европейския съюз, съобщават от телевизия Bulgaria ON AIR, цитирайки данните на демографа професор Спас Ташев.

Според експерта проблемът далеч надхвърля въпросите на заетостта и крие дълбоки демографски процеси, засягащи раждаемостта, семейството и цялостната социална система. Населението в тази възрастова група се свива близо 2,5 пъти по-бързо спрямо общото население на страната, което е ясен индикатор за структурен срив.

"Справянето с този въпрос е за Нобелова награда", коментира професор Ташев. Той е категоричен, че България се нуждае от дългосрочна национална доктрина, която да се превърне в идеология за XXI век. Успехът на подобна стратегия зависи изцяло от управленската приемственост, тъй като демографските процеси изискват хоризонт, много по-дълъг от един политически мандат.

Финансовите стимули не са достатъчни

Социалното подпомагане и финансовите мерки са важни, но не могат да решат проблема сами по себе си. Като пример демографът посочва Унгария, където въпреки значителните инвестиции за насърчаване на раждаемостта, реалният ефект е по-слаб от очакванията. Затова подходът към младите хора у нас трябва да бъде комплексен.

"Очевидно е, че нашето общество трябва да промени ценностната си система", подчертава професор Ташев, допълвайки, че размерът на заплатата отдавна не е единственият фактор, който определя решенията на младото поколение.

Отпадане от училище и демотивация

Статистиката за трудовия пазар показва сериозно изоставане. Заетостта при младежите между 20 и 29 години в България е едва около 52 процента, докато средното ниво за държавите от Европейския съюз е 66,6 процента.

Корените на тази негативна тенденция се крият още в образователната система. Свръхакадемичният модел и претоварените учебници демотивират учениците, което води до отпадането на около 9000 деца годишно от средното образование. Въпреки тези данни, демографът призовава да не се чертаят апокалиптични сценарии, тъй като по някои конкретни показатели страната ни все пак остава близо до средноевропейските нива.