Близо една трета от българите живеят напълно сами

Над 1,7 милиона са необитаемите домове в България, съобщават от NOVA, базирайки се на официални данни от Националния статистически институт. Статистиката очертава две паралелни и задълбочаващи се тенденции у нас – рекорден брой празни жилища на фона на нестихващо строителство, както и драстичен ръст на хората, които формират едночленни домакинства.

Парадоксът на празните квадрати

Общият брой на жилищата в страната надхвърля 4,3 милиона. Средният им размер възлиза на 80 квадратни метра, като две трети от тях са концентрирани в градовете. Въпреки мащабния жилищен фонд, едва 60% от имотите се използват по предназначение. Това означава, че близо 40% от изградената база остава напълно пуста.

Основните причини за тази диспропорция се крият във вътрешната миграция към големите областни центрове и трайната емиграция зад граница. Значителен дял заемат имотите, останали без обитатели след смъртта на собствениците им, които наследниците не използват. В големите градове и курортите се отчита висок процент жилища, закупени единствено с инвестиционна цел, които съзнателно се държат празни.

Видин и Бургас водят по необитаеми имоти

Най-сериозна концентрация на пусти домове се отчита в областите Видин, Бургас и Перник, където необитаеми са повече от половината жилища. Във Видинско този дял надхвърля критичните 55%. Логично, най-малко празни имоти има в икономически най-активните центрове – София, Пловдив и Варна.

Въпреки огромния брой необитаеми сгради, строителният сектор продължава да бележи ръст. Само през миналата година в България са въведени в експлоатация 37 600 нови жилища, разпределени в 6 000 нови сгради. Най-интензивно е строителството в столицата, както и в областите София и Пловдив. Предпочитаният формат остава двустайният апартамент, следван плътно от тристайните жилища. Стоманобетонните конструкции доминират пазара, докато панелното строителство е сведено до под 1%.

Бум на едночленните домакинства

Успоредно с имотните процеси, демографската картина показва сериозна промяна в структурата на домакинствата. За последното десетилетие хората, живеещи сами, са се увеличили с 5% и вече надхвърлят 1 милион души. Към момента всяко трето домакинство в България се състои от един-единствен човек.

Област Видин отново е лидер по този показател с 45% едночленни домакинства, следвана от София и Габрово. Причините обаче са коренно различни – докато в Северозапада и Габрово факторът е застаряващото население и високата смъртност, в столицата това се дължи на струпването на млади хора, студенти и несемейни работещи. Най-нисък дял на живеещите сами се отчита в Благоевград (под 30%), Кърджали и Разград, където традициите за съжителство на няколко поколения под един покрив остават силни.