Въпреки героизма при Дойран и Тутракан, войната завършва с втора национална катастрофа

На днешната дата, 14 октомври, преди 110 години България официално се включва в Първата световна война, обявявайки война на Сърбия. Този съдбоносен акт е продиктуван от желанието за национално обединение и ревизия на тежките последици от Междусъюзническата война, но в крайна сметка води страната до втора национална катастрофа.

След загубите през 1913 г., когато България губи Южна Добруджа и голяма част от Македония, в обществото се засилват реваншистките настроения. При избухването на Голямата война през 1914 г. правителството на Васил Радославов първоначално запазва неутралитет, като води преговори и с двете воюващи коалиции – Съглашението и Централните сили, съобщава Информационният център на Министерството на отбраната.

Докато Съглашението предлага несигурни териториални компенсации, Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя) обещават почти цяла Вардарска Македония. Това води до подписването на таен договор на 6 септември 1915 г., с който България се присъединява към тях.

Българският войник – символ на храброст

В началото на бойните действия българската армия, в съюз с германски и австро-унгарски части, постига бързи успехи и разгромява Сърбия. През 1916 г. България си връща Южна Добруджа след успешни битки срещу Румъния и Русия.

Един от най-ярките примери за българския героизъм е Дойранската епопея (1917-1918 г.). Под командването на генерал Владимир Вазов, българските войници отблъскват многократно превъзхождащи ги по численост и техника английски и френски войски. Подвигът им печели уважението дори на противника, който посреща с почести генерал Вазов при визитата му в Лондон през 1936 г.

Друг впечатляващ успех е битката при Тутракан, където за два дни българската армия пленява над 28 000 румънски войници – постижение, което впечатлява и германското командване.

Втора национална катастрофа

Въпреки героизма на фронта, войната изтощава страната. През септември 1918 г. войските на Антантата пробиват Македонския фронт и на 29 септември България е принудена да подпише Солунското примирие, излизайки първа от войната от страната на Централните сили.

Последвалият Ньойски договор от 27 ноември 1919 г. е съкрушителен. България губи Южна Добруджа, Западните покрайнини и излаза си на Бяло море. Наложени са тежки ограничения на армията, а икономиката е в криза.

Въпреки че войната завършва с тежки загуби, подвизите на българските войници остават символ на достойнство, дълг и любов към родината. Паметниците в цялата страна и до днес напомнят, че макар войната да е загубена, честта на българския войник е вечна.