Сигурно мнозина вече са позабравили, че през 2009 г. ГЕРБ дойде на власт с обещание да пребори престъпността в държавата - организирана, битова, трансконтинентална... Начело на партията все пак бяха хора, натрупали слава като главни и други секретари на МВР. 10 години и три правителства по-късно за всеки е ясно, че нищо такова не се случи. Престъпността по села и паланки в най-добрия случай си е все същата, организираният бандитизъм продължава да диктува правилата, шумните рекламни акции с екзотични имена претърпяха също толкова шумен провал. 

На този фон обаче управляващите не спират да се хвалят как престъпленията "намаляват", а разкриваемостта се "увеличава". Сегашното ръководство на МВР не направи изключение. През последната седмица бяхме залети с всякакви отчети в тази насока, пише Александър Александров във в.Сега.

"Годишният анализ на Главна дирекция „Национална полиция“ сочи положителни тенденции – спад на регистрираните престъпления с 9.67% и увеличение на разкриваемостта с около 3 процентни пункта", обяви МВР. Не може да се отрече, че е впечатляващо кой и как точно е изчислил намаление не само в десети, но дори и в стотни. От въпросния отчет става ясно, че в национален мащаб са регистрирани общо 84 506 криминални престъпления спрямо 93 608 за 2017 г. Разкрити били 40 080 и други 6342, регистрирани в предишни периоди, спрямо 41 697 за 2017 г. И тук се появява не какво да е, а коефициент на престъпност за страната. Той бил по брой извършени престъпления на 100 000 население и стойността му е 1078.68, което означавало намаление със 116.18 престъпления в сравнение със същия период на 2017 г. (1194.86 престъпления на 100 хил. души). Кой разбрал-разбрал.

Няколко дни по-късно бяха отчетени успехи и срещу престъпността в София - тя е намаляла с 9%, а разкритите престъпления са се увеличи с 2%. Всичко би било прекрасно, ако всяко ново ръководство на МВР не намаляваше престъпността с 10, 20, а някои нахално стигаха и до 30%. Така, обективно погледнато, след трима-четирима министри изобщо не трябваше да има престъпност.

А с тези темпове на разкриваемост МВР направо трябваше да хваща престъпленията още докато те са само в главите на престъпниците. И ако някой случайно обърне внимание на тези абсурдни хвалби, министрите, анализаторите и статистиците им обясняваха разминаванията - както с математиката, така и с живия живот.

Сегашните статистически отчети бодат очи и с още нещо. Според тях през последната година в структурите на МВР са разследвани общо 161 084 досъдебни производства, от които 144 197 по общия ред и 16 887 бързи производства. В прокуратурата са изпратени 120 694 досъдебни производства, като от тях: 36 220 с мнение за повдигане на обвинение, 36 153 - с мнение за прекратяване, и 48 321 - с мнение за спиране на наказателното производство. И тук идват няколко елементарни въпроса. Като например откъде идва самочувствието на МВР, след като от собствените му цифри става ясно, че близо 85 000 престъпления си остават ненаказани - или по тях не е повдигнато обвинение, или разследванията са спрени заради прословутата фигура на "неизвестния извършител". Съвсем наскоро не кой да е, а прокуратурата уличи МВР, че не е открило извършителите на поне 660 000 престъпления.

"Развитието на спрените дела срещу неизвестен извършител зависи основно от активизирането на оперативната и издирвателната дейност на полицията. В тази насока следва да се повишат активността и настойчивостта на прокуратурата по отношение на разследващите органи с цел недопускане на прекратяването им поради изтекла давност", написа тогава прокуратурата.

През последните няколко години бяха прекратени и други над 1 млн. дела срещу неизвестен извършител, по които изтече абсолютната давност. Хиляди са преписките по жалби на хора, по които или прокуратурата, или МВР са отказали изобщо да работят, защото просто не им се занимава. Така че всеки сам може да си изчисли за какво ниво на неразкрита и ненаказана престъпност става дума. Особено като се има предвид, че при спрените или прекратени по давност дела става дума за доказани, често тежки престъпления - убийства, грабежи, измами...

МВР няма как да не забележи, че латентната необявена престъпност постоянно се повишава - заради недоверие към полицията  много хора изобщо не съобщават, когато станат обект на престъпление.

Според националната статистика около 40% от жертви на кражби, грабежи, измами не се обръщат към органите на реда, защото "пострадалите лица са по-малко мотивирани да съобщават на компетентните органи". Защо ли? Защото МВР и прокуратурата не само че не разкриват престъпленията, но и често превръщат пострадалите в двойни жертви. Влачат ги по разпити, очни ставки, изкарват ги, че едва ли не си измислят, само и само да не им се води неразкрито престъпление.

Така на практика властта се опитва да омаловажи проблемите и със съществуващата, и с неразкритата престъпност. А те стават все по-големи и са като лавина, която може да погребе всяка политическа сила.