От Александър Йоловски до Биляна Якова – кои са хората с държавна протекция

МВР и Бюрото по защита към Министерството на правосъдието осигуряват денонощна лична охрана на 12 души, които са свидетели или техни близки по наказателни дела. Институциите обаче отказват да съобщят колко струва това на данъкоплатците и какъв ресурс е ангажиран, оправдавайки се с риск за сигурността.

Данните, получени от вестник "Сега" по Закона за достъп до обществена информация, разкриват тревожна тенденция – държавна охрана се назначава често без задълбочен анализ на реалната заплаха, а в някои случаи се превръща в инструмент при политически и институционални сблъсъци.

Прецедентът "Варна" и охраната "по желание"

Един от най-фрапиращите примери за лекотата, с която се назначава държавна охрана, е случаят с Биляна Якова – бивша служителка в община Варна и свидетел срещу кмета Благомир Коцев. Якова е получила статут на защитен свидетел и лична охрана от МВР в началото на годината.

Проверката показва, че магистратите са приели нейните твърдения за заплаха "на доверие", без да е извършен детайлен анализ дали опасността е реална. Достатъчно основание за назначаването на скъпоструващата мярка са били нейните собствени изявления. Якова е вторият защитен свидетел по делото срещу варненския кмет, като първият е бизнесдамата Пламенка Димитрова, която също се ползва с протекцията на вътрешното министерство.

Политическите свидетели и институционалният сблъсък

Списъкът на охраняваните лица осветява и знакови фигури от политическия живот, въвлечени в конфликти между институциите. Бившият министър на електронното управление Александър Йоловски продължава да ползва държавна охрана заради твърденията си, че е бил заплашван от лидера на "Продължаваме Промяната" Кирил Петков.

Още по-показателен е казусът с Моника Бийчър, бивш заместник-министър на вътрешните работи и настоящ свидетел срещу бившия си началник Иван Демерджиев. Когато делото срещу Демерджиев влезе в съдебна фаза, магистратите свалиха назначената ѝ от прокуратурата охрана, преценявайки, че тя не е застрашена. Въпреки това, след като делото беше върнато на поправка в прокуратурата, обвинението има правомощието отново да ѝ назначи охрана – действие, което поставя под въпрос ефективността на разходването на публични средства при разнопосочни оценки за риска от съда и обвинението.

Сметката остава тайна

МВР пази общо 11 лица – шестима свидетели и петима техни роднини. В 8 от случаите охраната е разпоредена от прокурор, а само в 3 – от съдия. Министерството на правосъдието охранява един свидетел от ноември 2024 година.

И двете ведомства категорично отказват да разкрият колко служители са ангажирани с тази дейност и какъв е бюджетът за нея. Липсата на прозрачност прави невъзможно за обществото да оцени дали милионите, които вероятно се харчат за охрана на политически опоненти и "удобни" свидетели, носят реална полза за правосъдието, или се използват като лост за натиск и привилегия.