Експертите настояват за връщане на автентичния машинен вот и предупреждават за липсата на "будна администрация"

"Това, което имаме в момента, не е машинно гласуване, а едни принтери, които разпечатват бюлетини". С тази остра критика към настоящия изборен модел излезе бившият депутат и юрист Петър Славов. В ефира на bTV той и Мирослав Севлиевски деконструираха мита за честността на вота у нас, поставяйки под съмнение ефективността на милионите левове, инвестирани в изборна техника, която в крайна сметка разчита на ръчно броене.

Скъпата илюзия на "принтерите"

Основният структурен проблем, който Славов идентифицира, е превръщането на скъпоструващите машини в обикновени печатащи устройства. Тази "хибридна" система, въведена с последните поправки в Изборния кодекс, на практика обезсмисля машинния вот, тъй като човешкият фактор при броенето остава решаващ, а грешките в протоколите – неизбежни.

"Необходими са промени в Изборния кодекс и връщане на машинното гласуване в неговия автентичен вид", категоричен бе председателят на "Гражданска платформа". Според него, ако се възстанови доверието в технологията, до два изборни цикълa 70% от избирателите биха преминали към машинен вот.

Радикално предложение: Закриване на "Информационно обслужване"

Още по-радикална теза застъпи Мирослав Севлиевски, един от създателите на Българското сдружение за честни избори. Той призова директно за закриване на държавното дружество "Информационно обслужване", което традиционно обработва изборните резултати.

"Сега ни липсва будна администрация и истинско гражданско общество", коментира Севлиевски, правейки паралел с ентусиазма от 90-те години, когато над 20 000 доброволци са следели за честността на вота. Днес, според него, старата система се е окопала, а новите партии нямат капацитета да противодействат на манипулациите.

Поколението Z и демокрацията "по телефона"

Севлиевски отвори и темата за електронното дистанционно гласуване, използвайки аргумента за поколенческата пропаст. "Аз имам две деца от поколението GEN-Z вкъщи. За тях всичко е свързано с телефона. Не може да им кажем, че демокрацията не може да бъде доставена по телефона", заяви той.

Този коментар обаче повдига сериозни въпроси за сигурността и тайната на вота – проблеми, заради които повечето европейски демокрации остават скептични към гласуването през мобилни устройства, въпреки натиска за модернизация. Севлиевски даде за пример младите в Иран и Украйна, наричайки ги "герои", но пропусна да отбележи разликите в контекста на сигурността.

Заключението на експертите е мрачно: без граждански натиск и реална технологична реформа, изборите в България ще продължат да бъдат заложник на "ръчното управление" и хартиените манипулации.