Две години след трагедията в Ловеч - още няма промени в психиатриите

Две години след смъртта на 25-годишния Георги при пожар в психиатрията в Ловеч, Окръжният съд в града даде ход на делото. В съдебната зала като единствен обвиняем влезе 66-годишната медицинска сестра, която е трябвало да надзирава завързания в изолатора пациент. Делото се следи от правозащитни европейски организации и институции към ООН, съобщи БНТ.

Трагедията стана на 2 октомври 2023 година. Георги бил заключен в изолатора девет часа, шест от тях завързан за ръцете и краката. Имал запалка в себе си и опитал да прегори ремъците. Онзи ден майка му дошла да го види, но не го пуснали при нея. И станал агресивен, разказват пациенти от отделението.

Търсят отговорност само от сестрата

Връзването и трите пъти е назначено от лекар - три пъти по два часа. Но две години по-късно обвинението търси отговорност само от сестрата, която е трябвало да го наблюдава.

"Тя си е тръгнала, без да го освободи", каза прокурор Цветомир Папурков.

"Като се вземе под внимание медицинската организация на дейността на лечебното заведение и медицинските стандарти, там изрично е записано кой носи отговорност за организацията на работа по дежурствата", обясни адвокат Марин Ичев, защитник на Генка Трайкова.

Прокурорът потвърди, че назначението за връзване е станало от дежурния лекар психиатър, но не разглежда дали мярката е била прекомерна или необоснована.

Връзването като изтезание

Връзването и изолацията с часове са определяни от европейски и световни институции като жестоко, нечовешко, унизително отношение или изтезание. И именно прокуратурата е тази, която трябва да разследва това престъпно посегателство над основните права на Георги, коментират експерти.

"Друг момент в случая са подозренията, че това се използва като наказание, а не като част от лечението", заяви д-р Стефан Попвасилев, главен експерт от Националния превантивен механизъм.

"Първо се търси системната отговорност, след това и конкретната. Те стигат до най-ниското ниво и търсят отговорност от сестрата. Но никой не се е сетил да попита кой отговаря за противопожарната инсталация, защо лекарят не е проконтролирал това фиксиране за повече от пет-шест часа. Този човек три пъти е връзван през деня", обясни професор Христо Хинков, психиатър и бивш министър на здравеопазването.

Втори подобен случай във Варна

Не само Георги е бил връзван и изолиран продължително. Екип на омбудсмана установява дори по-драстични случаи. Изводът е ясен - наредбата, която регламентира мерките за връзване и изолиране на пациенти, противоречи на Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Две години по-късно, наредбата все още не е променена. Отговор от здравното министерство няма. Дори повече - последва нов инцидент. Отново при пожар, отново в изолатора загива друг пациент. В август 2024 година в психиатричната клиника на УМБАЛ "Света Марина" във Варна 57-годишен мъж почина, докато е бил завързан в изолатора. И куцата наредба прикрива отговорността.

"Наблюдаващият прокурор е преценил, че е събрал всички относими доказателства и е прекратил наказателното производство, защото пожарът е причинен от действията на пострадалото лице. Категорично е установено, че е притежавал запалка, с която се е опитал да прогори имобилизационните колани. Не е установена причинна връзка с други евентуални нарушения", обясни Радослав Лазаров, говорител на Окръжна прокуратура - Варна.

Липса на персонал и противопожарна система

В двата случая служителите са критично малко. Отделения с по седем-осем сестри не покриват и сегашните стандарти по психиатрия, затова омбудсманът и преди две години и сега настоява за увеличение на щатните бройки.

"Трябва да се осигури достатъчно персонал, да се отпуснат допълнително щатни бройки, нещо за което преди малко казах, което означава, че трябва да има поне 11 сестри и 11 санитари, за да може да бъде покрито това ниво на компетентност", заяви Велислава Делчева, омбудсман на Република България.

От здравното ведомство отново не дават отговор кога ще увеличи щатните бройки в психиатриите. Психиатричната помощ у нас поставя много други неприемливи и недопустими казуси.

Законопроектът за промени е отхвърлен

Случаят с Георги в Ловеч бързо стана причина да започне работа по промени в закона за здравето, които трябваше да скъсат окончателно с всички остарели мерки, граничещи с нечовешко отношение. Работата по промените събра заедно лекари, депутати и съдии.

"Един от аспектите, който беше забелязан и който може да бъде правна точка за реформа на цялата система, е липсата на ефективни правни гаранции за защита на основните права на тези хора, на уязвими хора с психични разстройства", обясни Мирослава Тодорова, съдия от Софийския градски съд.

"И тъй като пациентска организация на психично болните няма, тези хора няма от кого да бъдат защитени. Законодателят е длъжен да ги защити, да защити техните права, да ги защити от това да бъдат излагани на риск, когато биват имобилизирани", каза народният представител Стела Николова от Варна.

За сравнително дългия си живот, настоящият парламент, разтърсван от непрекъснати скандали, не намира време да подхване нужните законови промени. В 49-тия парламент законопроектът беше приет на първо четене, но не стигна време да бъде приет на второ четене, тъй като събранието приключи. В 50-тия парламент законопроектът беше отхвърлен директно от Комисията по здравеопазване.

"Че не е прието от психиатрите", обясни народният представител Стела Николова мотива за отхвърлянето.

"Има и такъв проблем, че психиатричната гилдия, тя не се съпротивлява - тя не иска промени въобще", коментира професор Христо Хинков.

Алтернативи на принудата

Избягването на принудата, колкото и да изглежда трудно на пръв поглед, е възможно с много доказани в практиката мерки. По същество те дори могат да се определят като превантивни.

"Човекът когато има психично заболяване да не се влошават тези. Това могат да бъдат такива екипи, които когато се появи психичната болест, да могат да ходят да посещават човека вкъщи, да разговарят с него, със семейството му в неговата собствена среда, където той има усещане за контрол. Защото принудата е истинско отнемане на контрол от човека и оставането на този контрол в системата, в професионалистите", обясни Валентина Христакиева от Глобална инициатива в психиатрията.

А отнемането на контрола засилва още повече кризата, и мерки като връзването и принудителното лечение само влошават заболяването.

"Това може да става с меки мерки. Но се предполага екипи, които да ходят на място. Нашата организация има такива екипи. Ние средногодишно имаме около 600 клиента, които обслужваме. Само 200 от тях са хората, с които дългосрочно работим. И когато ние работим в средата, ние виждаме, че принудителните хоспитализации намаляват. В момента ние имаме индикатор 0% предварителни недоброволни хоспитализации", каза тя.

Психиатрията в Ловеч остава без промени

Междувременно психиатрията в Ловеч още си стои без противопожарна система и централизирано видеонаблюдение. Както и повечето психиатрии в страната. Без ясна картина, какво се случва зад стените им.

Следващото заседание по делото е на 14 ноември, когато ще бъдат разпитани свидетелите на обвинението.