Изобретението осигурява 1000 литра вода дневно

Носителят на Нобелова награда за 2025 година Омар Яги създаде революционно устройство, което добива до 1000 литра питейна вода дневно директно от въздуха. Системата функционира изцяло чрез слънчева енергия и може да работи в изключително сурови пустинни условия при влажност под 20 процента.

Технологията предлага надежда за над 2 милиарда души по света, които според актуалните данни на ООН нямат достъп до безопасно управлявана питейна вода.

Технология от бъдещето

Научният пробив се основава на създадената от учения нова област, наречена ретикулярна химия. В основата на машината стоят метало-органичните рамки (MOF) – синтетични, порести материали, които действат като усъвършенствани гъби за улавяне на водни молекули.

Плътността на тези материали е впечатляваща – само един грам от тях съдържа толкова много микроскопични пори, че ако бъдат разгънати, ще покрият площта на цял футболен стадион. За да комерсиализира изобретението си, Омар Яги основава стартъп компанията Atoco. Тестовете на комерсиалния модул, който е с размерите на 6-метров транспортен контейнер, са проведени успешно в Долината на смъртта в Калифорния – едно от най-горещите и сухи места на планетата, при температури над 48 градуса по Целзий.

Спасение за бедстващите райони

Устройството е напълно автономно и не зависи от електрическата мрежа. Този факт го прави безценно за отдалечени пустинни села или за островни държави, чиято инфраструктура често бива разрушавана от природни бедствия.

В момента компанията води активни преговори за интегриране на тези системи в държавата Гренада като стратегическо решение след опустошенията от урагана Берил. Експерти подчертават, че иновацията е далеч по-екологична алтернатива на традиционното обезсоляване на морска вода, тъй като не отделя концентрирана солена саламура, която убива океанските екосистеми. Въпреки това, предизвикателство остава високата производствена цена на метало-органичните рамки в индустриален мащаб.

Пътят от пустинята до Нобел

Омар Яги е първият лауреат на Нобелова награда от палестински произход след Ясер Арафат през 1994 година. Ученият израства в бедно семейство на бежанци в йорданската столица Аман, преди да замине за Съединените американски щати на 15-годишна възраст. Личните му преживявания в дом без течаща вода са основният двигател зад научното му търсене.

"Помня шепота из нашия квартал: 'водата идва', и колко много бързах да напълня всеки съд, който можех да намеря, преди потокът да спре", сподели Омар Яги по време на Нобеловия банкет в края на миналата година.

Ученият е категоричен, че технологията е готова да промени света, стига обществото да прояви воля за внедряването ѝ.

"Що се отнася до климата, моментът за колективни действия вече е настъпил. Науката е тук. Това, от което се нуждаем сега, е смелост – смелост, съизмерима с огромността на задачата – за да можем да оставим на следващото поколение не само технологии за улавяне на въглерод, но и планета, достойна за техните надежди", заяви Омар Яги, цитиран от официалния сайт на Нобеловия комитет.