На този ден, точно преди двайсет и четири години всичко изглеждаше така, сякаш идва началото на края на Ада

Тогава, през 1997-ма, отминалите осем години ни се струваха ужасно много попиляно време, аз пораснах през тези осем години и дори на мен - който в онези времена се интересувах повече от момичета, отколкото от политика - този преход беше започнал сериозно да ми писва.

Нацията беше ужасно бедна, хиперинфлацията беше изяла всичко, миризмата на мизерия беше задръстила ноздрите.

Нацията ни, която нямаше нищо, тогава притежаваше нещо изключително и забележително. Тя притежаваше колективната воля и решителност да тръгне по един много труден път, който ще продължи дълго. Нацията ни много ясно разбираше, че ще реже месо от себе си, че ще има много разочарование, несправедливости и неправди, и въпреки това беше готова да извърви този път на всяка цена. Защото знаеше, че си струва.

"ГЕРБ" се появи на финалната права на това дълго и изтощително за всички нас пътуване. Бойко Борисов вече беше наложен като образ, всички изпадаха във възхита пред неговата невероятна харизма и "ГЕРБ" дойде така, сякаш за да я окичим с венеца на усилията си. Уморени от пътешествията към НАТО и ЕС, ние решихме да дадем купата на първия изпречил се на пътя ни бодигард.

По-голямата част от живота ни в Европейския съюз е преминал под управлението на Бойко Борисов. А от куража и решителността на нацията нищо не остана, защото този човек ни приспа.

Докато се възхищавахме на мускулите му и се смеехме на примитивните му шеги, ние забравихме колко усилия сме положили и започнахме да се задоволяваме с това, което той ни подхвърли. Ние забравихме на колко много хора животите се объркаха при това пътуване, колко много загубиха работа и спестявания и колко много от тях остаряха. И мнозина от тях понесоха ужасни несправедливости и неправди в името на това мнозинството от нас да се придвижи към по-добро.

Много от тези хора, които се погубиха тогава, сега чакат на Бойко Борисов. Чакат неговите 50 лева, чакат да намине и покрай тяхното село.

С управлението си, с първичните си маниери, Бойко Борисов нанесе съкрушителен удар върху достойнството на нацията. От хора със стремежи ние се превърнахме в хора, които просим от него собствените си пари. И това е толкова несправедливо.

Идват избори и това е чудесен повод да си спомним. Да си спомним например, че и тези хора, които са протегнали ръка за 50-те лева към джипа на Борисов, също са вървяли с нас. И не е ли крайно време да гласуваме за управление, способно да им върне достойнството.

"Борисов" и "достойнство" са взаимно изключващи се. А, за да има справедливост и върховенство на правото, трябва да има и достойнство.

Земята не спира да се върти и нациите не спират да вървят напред. Да чакаме край лошо асфалтирания път покрай нас да мине джипа е опция, която нито една нация с качества не би избрала.