Трябва да защитим Арктика от руското и китайското влияние, заяви генералният секретар на НАТО

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте призна днес в Давос, че води интензивни преговори "зад кулисите" с американския президент Доналд Тръмп относно спорните му искания за Гренландия. Изявлението идва в момент на безпрецедентно напрежение между Вашингтон и европейските съюзници, което заплашва да измести фокуса от войната в Украйна.

"Може да бъдете уверени, че работя по този въпрос зад кулисите, но не мога да го направя публично", заяви Марк Рюте по време на панел на Световния икономически форум.

Дипломатически пожар в ледовете

Ситуацията ескалира, след като Тръмп поднови старите си амбиции за "придобиване" на Гренландия – автономна територия на Дания, аргументирайки се със стратегическата заплаха от Русия и Китай в Арктика. Според източници на водещи световни агенции, американският президент е заплашил с икономически мерки и мита европейските партньори, ако не подкрепят американския контрол над острова.

Рюте се намира в сложната роля на медиатор, опитвайки се да успокои Тръмп, като същевременно запази достойнството на европейските членки на Алианса.

"Президентът Тръмп и другите лидери са прави. Трябва да направим нещо повече там. Трябва да защитим Арктика от руското и китайското влияние", призна Рюте, опитвайки се да канализира американския натиск към обща стратегия за сигурност, вместо към териториални сделки.

Украйна остава на заден план?

Най-големият риск за НАТО в момента не е ледът в Гренландия, а липсата на ракети в Украйна. Рюте изрази явна тревога, че новият конфликт между съюзниците поглъща политическата енергия, необходима за подкрепа на Киев.

"Фокусът върху Украйна трябва да бъде приоритет номер едно, той е ключов за европейската и американската сигурност", подчерта генералният секретар. "Наистина съм разтревожен, че губим фокус и междувременно украинците нямат достатъчно средства за ПВО, за да се защитават."

Коментарът му е директно признание за опасността вътрешните раздори в Алианса да подарят стратегическо предимство на Русия на бойното поле, докато Западът спори за недвижими имоти в Арктика.