Бихте ли избрали магаре за народен представител или пък за президент?

Ако не бихте го направили, то ще влезете в тежко противоречие с министър-председателя на България Бойко Борисов, пише Факти. Според него, ако в началото на неговата политическа кариера, той и партията му бяха взели решение да ''вържат'' магаре начело на листата на ГЕРБ, хората и него ще изберат.

Публикуваме мнение по темата на поета и блогър Манол Глишев, споделено пред Факти:

- Ако Борисов смята, че ние ще изберем и магаре, то тогава той какво си мисли за нас? Какви сме ние според него?

- Този отговор може би е исторически, то е почти анекдотично. Известна е историята според която един римски император, неуравновесен римски император, принуждава сенаторите с елемент на чиста гавра, да изберат за свой колега, за член на сената - коня на императора. Конят се казва Инцитат, императорът е Калигула, а той е запомнен от историята с много лошо чувство. В този смисъл Борисов гледа на нас като на.., и вие сте прости, и даже сте по-прости и от мен, и няма да се разберем, ами аз ще ви казвам какво да правите. По същия начин Калигула гледа на сената на Римската империя.

- Aко Ангела Меркел се обърне по този начин към германците и им каже: ''Аз и прасе да сложа, вие ще го изберете'', каква според Вас ще е реакцията първо на репортерите на място, а след това и на гражданите?

- Всичко зависи от нивото на обществена култура. Това, което ние на разговорен език наричаме ''бели държави'' или нормални държави, са държави, които са по-богати от нашата и са по-проспериращи. Защо те са богати и проспериращи? Защото там населението не стиска зъби и не си мълчи, а винаги, когато има проблем - вдига страшен шум срещу правителството. Общо взето въпросът е правителството да има известен страх от нацията, тъй като всяка западноевропейска държава е минала по един дълъг, труден процес на изграждане на държавността си. Германия има много сложна история, Великобритания има много сложна история, Франция също.

В тези страни се е стигнало до един обществен договор, в който властите не си позволяват да изразяват презрение към населението. Властите много внимават как говорят и се e създал един тон на приличие, като между другото този тон на приличие го имаше у нас, например през 90-те години, краят на 90-те години и началото на новия век. Обаче в последните десет години, откакто ГЕРБ е на власт, дори са повече от десет като включим общинския мандат на Борисов - тонът на приличието беше срутен.

Властите казват: ''Ние ще правим каквото си искаме'', идиотщината е, че ние българите не реагираме на това. Първо не реагират достатъчно добре журналистите, които би трябвало да емнат правителството, докато го сринат, тъй като правителство, банка и муха се убиват с вестник. После би трябвало самото население да полудее от това нещо. Имаше един случай, в който преди няколко години японски министър-председател си позволи да каже нещо далеч по-безобидно от Борисов.

Той каза на населението нещо от сорта на: ''Япония не се управлява много трудно''. Заради това журналистите и японската публика го побъркаха и човекът много скоро си подаде оставката, извини се сърцераздирателно от трибуната на японската Диета (японският парламент) и въобще нещата минаха по един съвсем цивилизован и демократичен начин. Този човек не беше линчуван или нещо подобно, а беше принуден да осъзнае грешката си. При Борисов няма такова нещо, той се самозабрави.

- С оглед на дадените примери от по-цивилизования свят и връщайки се в реалността тук, където критична реакция на подобни изказвания няма, може ли според Вас Борисов да стане още по-директен в обидите си?

- Той така или иначе го прави, но все пак никога няма да излезе по телевизията и да каже ''Вие сте едно тъпо население и аз тука ще ви мачкам''. Той не е идиот, а популист. В този смисъл той винаги ще казва: ''Народът е готин, народът е свестен, народът е прост, ама това е хубаво, понеже се разбираме, защото и аз съм прост''. Оттам нататък: ''Вие журналята сте кретени'', това би могъл да го каже. Може да им каже, че са безполезни, може да им каже, че лъжат.

Съвсем възможно е да каже, че опозицията му нищо не струва и същевременно с това той може да продължи да говори по един начин, който да е тотално оскърбителен за нашите институции. Да казва: ''Абе, Конституция тука, закони, дайте сега да надскочим закона''. Имаше един такъв герберски израз навремето, който също между другото е смущаващ и нетърпим. Тези неща ще си продължат, Борисов си казваше: ''Абе.. какви процедури, стига с тия процедури''.

Той ги разбира нещата по друг начин, да си управляваме по общо подразбиране. Ние всичките сме хитри и знаем как става, това е неговият стил и поведение. За него писаното право нищо не означава. В този смисъл той може да си продължи така, но не е в това въпросът, защото той ще го прави. Въпросът е колко време ще изтрае, защото това не може да е вечно.

- Дали репортерите стоящи срещу него осъзнават на момента нещата, които той казва и дали имат необходимото достойнство за критична реакция към неприемливото?

- Първо да кажем, че репортерът не е низов журналист. Репортерският занаят като част от журналистическата професия, би трябвало да заслужава голямо уважение. Има професионални, стари и опитни репортери от големи световни медии, които биха реагирали по изключително сериозен начин в момента, в който чуят подобно изказване и биха задали серия от смазващи въпроси на глупака, който си позволи да изтърси такава обида пред тях.

За съжаление в България самият репортерски занаят, а и изобщо журналистическата професия, са сведени до много ниско ниво, като това е нарочно, стремеж на властите е да бъде така. В този смисъл малцина журналисти биха се осмелили въобще да говорят пред Борисов, да му задават въпроси, които да не очаква да чуе, за да не си загубят работата и за да няма: ''Много като тебе вече плакаха''.

- Спомням си как една българка работеща за''Ройтерс'', ако не се лъжа, зададе на Борисов съвсем не толкова удобен въпрос, а той с назидателен тон я попита коя медия представлява. Разбирайки, че е от ''Ройтерс'', Борисов доста снижи тона.

- Той е хамелеон, нахалник е, но внимава къде е нахалник, за да не се изложи пред чужденците. Пред чужденците той винаги е много мек. Чуждата преса винаги съобщава, че Борисов създава приятно, меко, мило впечатление, когато говори извън границите на страната.

- Смятате ли, че ако това изречение на Борисов за високия рейтинг и избираемото магаре, се повтаря постоянно по телевизиите, в момент преди избори, населението отново ще го избере?

- Не знам. Първо си има твърдо ядро, което не се интересува от това, което той говори, а се интересува от това той да е на власт. Няма да сбъркам, ако кажа, че това са например държавни служители, които от десет години зависят силно от неговата партия и от неговото влияние. Има хора, които биха плюли на собственото си лице и съвест, те въобще няма да се впечатлят от това, че министър-председателят е казал нещо оскърбително за нацията.

Има хора, които търсят всяка възможност да се конфронтират с него, впрочем дори и когато няма за какво. Той често казва банални, но верни неща. Неща от рода на това, че водата е мокра и небето е синьо. Прави го за да минават по-лесно лъжите му. Хората конфронтиращи се с него за всичко, са хора гравитиращи около БСП.

Въпросът обаче е дали има достатъчно граждани и дали не трябва да възпитаме достатъчно граждани, които да реагират принципно на сериозни положения. Да реагират даже не толкова, когато Борисов каже някаква гадост, защото Борисов не бива да говори гадости, никой министър-председател не трябва да говори гадости, но най-вече Борисов не трябва да краде, а той краде много.

Неговите хора също крадат много. По този въпрос, ако се намери критична маса хора, тогава въпросът Ви ще има много щастлив отговор.