Мама вече никога няма да се върне. Никога
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 9
В памет на Виктория Маринова
Както каза днес поета Манол Глишев, вече няма място за мечета, букети и сърчица. Но аз си оставих малко място за сълзи. Разходих се из профила на Виктория и ме стегна гърлото. Не мислех, че след смъртта на мама, ще може да се разплача за нещо българско. Кораво и сиво е българското ежедневие което виждам от нета ( бг телевизия не гледам). Невероятен контраст със слънцето и синевата където живея, с мекотата на хората, смеха на децата и щастието в очите които ме заобикалят.... Неволно си представих живота на Виктория и нейният кошмарен край в шубраците край калния Дунав....
Тази снимка със слънчогледите с малкото и момиченце... като в Прованс, като в прекрасният Френски юг, където децата ще продължават да целуват майките си и слънцето ще огрява безкрайните поля от слънчогледи и лилава лавандула.
А там някъде в оголените храсти на дъното на света, тази прекрасна жена е умирала изнасилвана, драна, удушена...
Искала е да ходи събота и неделя на полет с делта планер, да полети, така както "летят" всички млади жени пълни с красота и майчинство. Дори там някъде над калния Дунав, човек може да бъде щастлив. В своя град, сред свойте близки и професия. И тя е била щастлива, имала е предаване, а малката и дъщеричка е гледала мама по телевизията и се е гордяла, но най-много е обичала целувките на мама; в къщи, на морето, сред слънчогледите...
Мама вече никога няма да се върне. Никога.
Там на дъното на света под оголените храсти, сега лежат нашите трупове.
Пълно е с трупове. Пълно е с души задръстени с кал до задушаване.
И твоя глас мило дете защо, ЗАЩО.
Автор: Tod Gechot
Алисе Муртезова предлага спешна среща за мерките срещу...
Тестовете за коклюш: Между 45 и 100 лева
Русенци могат да си купят великденски сувенири от щанда на...
Ученичка от Русе получи пълна стипендия за Харвард
Иван Белчев сигнализира РЗИ за силата на звука на светофар в...