Левон Хампарцумян очаква нови сливания на банки у нас
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 0
Финансистът предупреди за по-скъпи кредити и бюджетни рискове
Банковият сектор в България има потенциал за още сливания и придобивания след сделката за мажоритарния дял в Първа инвестиционна банка, коментира банкерът и финансист Левон Хампарцумян в интервю за Money.bg.
По думите му пазарът у нас и в Европа все още е сравнително разпокъсан, което отваря път за обединение дори между финансови институции с преобладаващ български капитал. Успоредно с прекрояването на сектора експертът прогнозира плавно покачване на лихвите по кредитите и отправи остри критики към идеите за намеса във втория пенсионен стълб.
Шанс за нова голяма българска банка
Преминаването на контролния пакет от Първа инвестиционна банка (Fibank) към гръцката група Eurobank, която притежава у нас Пощенска банка, е логична и очаквана стъпка според финансиста. Този процес на окрупняване обаче вероятно няма да спре дотук. В момента трезорите с основно българска собственост държат общо между 20 и 25 процента от пазара в страната.
"Ако съществена част от този пазарен дял се концентрира, ще се създаде още една голяма и по-ефективна банка", посочи Хампарцумян. Той обясни, че подобно обединяване носи сериозни икономии от мащаба и позволява много по-ефективно управление на ресурсите в условията на растяща конкуренция.
Краят на евтините кредити и ролята на ЕЦБ
По отношение на цената на парите банкерът очаква постепенно повишаване на лихвените проценти през следващите години, макар да изключва резки сътресения и внезапно поскъпване на заемите. Според него решенията на Европейската централна банка (ЕЦБ) тепърва ще се усещат все по-осезаемо от българските домакинства и бизнеса, макар промените в паричната политика да не се пренасят автоматично и на секундата върху крайните клиенти.
"Този исторически дълъг период с ниски лихви един ден ще свърши", предупреди финансистът. Той не изключва ново повишение на основните лихви от страна на ЕЦБ още през декември, но отбеляза, че високата задлъжнялост на редица южноевропейски държави действа като спирачка пред прекалено рязкото затягане на кранчето.
Самата българска държава също може да се изправи пред по-скъпо финансиране, ако продължи политиката на бюджетни дефицити и се стигне до понижаване на кредитния рейтинг на страната. Влошената перспектива пред рейтинга Хампарцумян определи като "меко предупреждение", което на този етап все още не застрашава инвестиционния му статут, но изисква внимание.
Посегателството над втората пенсия и данъците
Най-остра бе реакцията на банкера срещу обсъжданите предложения за намаляване на вноската за втория пенсионен стълб и прехвърлянето на тези пари към държавното обществено осигуряване. "Това е не много добре маскирана конфискация", заяви категорично Хампарцумян. Той предупреди, че отслабването на капиталовото пенсионно осигуряване е особено опасно на фона на тежката демографска картина, която поставя държавната система под все по-силен натиск.
Намаляващото население и по-дългата продължителност на живота неминуемо водят към момент, в който покриването на дупките в Националния осигурителен институт (НОИ) чрез дефицити ще стане практически невъзможно. Макар това да не е непосредствена заплаха днес, рискът е напълно реален в хоризонт от 10, 15 или 20 години — точно когато вторият и третият стълб ще бъдат жизненоважни за бъдещите пенсионери. Затова всяка промяна трябва да стъпва на дългосрочни математически модели и професионални анализи, а не на спешно кърпене на хазната.
Хампарцумян критикува и идеята за облагане на така наречените свръхпечалби в банковия сектор. По думите му така държавата се опитва да определя каква е допустимата печалба на частния бизнес, без обаче да поема солидарна отговорност при евентуални загуби. Разчитането на подобни еднократни приходи за покриване на постоянни държавни разходи залага нови бомби в бюджета. "Финансирането на дългосрочни задължения с краткосрочни приходи не е добра идея", обобщи банкерът, поставяйки въпроса откъде ще дойдат парите през следващите години, когато извънредните постъпления секнат.























