Българинът купува 15 пъти малката кошница с една заплата, а германецът - 30 пъти

България официално е страната с най-скъпото олио, прясно мляко и ориз в целия Европейски съюз, докато покупателната способност на населението остава на дъното на класацията. Това показват новите данни на КНСБ за месец януари 2026 г., представени днес от главния икономист на синдиката Любослав Костов.

Пропастта в стандарта

Данните разкриват драстична разлика в реалната стойност на парите у нас и в Западна Европа. Според анализа на синдиката, един работещ на минимална заплата в Германия може да си позволи да закупи т.нар. "малка потребителска кошница" (включваща 21 основни стоки) 30 пъти с месечния си доход. В същото време, българинът на минимална заплата може да напълни същата кошница едва 15 пъти.

"Достигнахме европейски цени и дори ги надхвърлихме. За другите стоки, които наблюдаваме, пак сме в челната петица. В същото време, по покупателната способност, сме на последно място", заяви Любослав Костов, цитиран от NOVA.

115% разлика между борса и щанд

Икономическият анализ на КНСБ акцентира върху огромния марж между цените на едро и тези, които потребителите плащат на касата. При някои стоки надценките варират между 15% и 115%.

"При картофите, например, разликата между цените на едро и дребно е 115%. При сиренето и при хляба също говорим за между 50% и 80%", посочи Костов.

Синдикатите повдигат въпроса дали тези разлики са резултат на обективни икономически фактори или на липса на ефективен контрол от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за защита на потребителите (КЗП). Икономическата логика сочи, че в тези проценти влизат ДДС, транспорт, заплати, наеми и брак на продукцията, но според КНСБ маржовете остават съмнително високи.

Регионални монополи и ценови шок

Наблюдението на синдиката разкрива и друга тревожна тенденция – липсата на конкуренция в по-малките областни градове води до парадоксално по-високи цени от тези в София.

В градове като Монтана и Враца, където пазарът се държи от малък брой големи работодатели и търговски вериги, основните хранителни стоки се продават значително по-скъпо от пазарните нива в големите центрове. Според Костов именно слабата конкуренция позволява поддържането на изкуствено завишени цени в тези региони, което допълнително натоварва бюджетите на домакинствата в Северозападна България.

Данните за януари показват още, че общата стойност на малката потребителска кошница е нараснала с 1.3% само за последния месец, което сигнализира, че инфлационният натиск върху най-бедните домакинства не отслабва.