Минималната заплата трябва да е свързана със заплатата за издръжка

През Деня на труда КНСБ ще проведе няколко онлайн събития, фокусирани върху условията на работа, заплатите и нарушенията на трудовото законодателство. Главният икономист на синдиката Любослав Костов коментира в интервю за БНТ проблема с разпределението на икономическия растеж и недостатъчните доходи на работещите.

Според Костов 1 май е важен празник не само за българите, а и в международен план.

"1 май е може би най-голямата светска победа в нерелигиозния календар не само за българина, но и за света," подчерта Костов.

Той обяви, че на днешния ден конфедерацията ще проведе специален подкаст с разнообразни теми.

"Ние днес ще излъчваме на живо в нашата конфедерация чрез нашия подкаст и ще засягаме различни теми за труда в условията на дигитализацията и изкуствения интелект, за нарушенията на работното място, ще направим теми за заплатите, ще представим първата магистратура по синдикализъм и синдикални политики," обясни икономистът.

Проблем с разпределението на приходите

Костов посочи, че основният проблем в България е неравномерното разпределение на генерираното от труда богатство.

"Това, което трудът в България произвежда, като плодове на икономическия растеж, не се разпределя или не се преразпределя пропорционално, по начина, по който се преразпределя в много други развити икономики," заяви той.

Икономистът допълни, че не призовава за абсолютно равенство, а за балансиран подход.

"Аз не твърдя, че трябва да има абсолютно равенство, но да има такова равенство, което да е здравословно. Да поддържа конкуренцията, да стимулира хората да работят. Не да ни се налага на нас всяка година да правим протести, да се стига до стачки, да си вземат хората парите, които са се изкарали, изработили, заслужили," подчерта той.

Недостатъчен ръст на заплатите

Любослав Костов изрази недоволство от темповете на нарастване на заплатите както в частния, така и в обществения сектор.

"И в частния сектор е същата работа. За съжаление, ние и в обществения се борим да догоним частния като ръст на заплатите, но това не означава, че в частния растат с темповете, които хората искат. В момента между 13% и 14% расте средната заплата. В обществения 5% дадоха на всички. 96 милиарда беше бюджетът. Те решиха 300 милиона да режат от политиката по доходите," посочи икономистът.

Според него минималната заплата трябва да се отнася към заплата за издръжка, за да се елиминира феноменът "работещи бедни".

"Когато реферираме минималната заплата към заплата за издръжка, тогава си гарантираме, че работещите бедни няма да ги има, защото е оксиморон да работиш и да си беден. Това няма как да го обясниш на хората на Запад, че аз работя, плащам данъците си и осигуровките, и това, което ми остава, ме вписва в графата 'беден'," заключи Костов.