България и Турция настояват за мораториум върху морските удари

Въоръженият конфликт между Русия и Украйна вече излиза извън сухопътните граници на двете държави и превръща Черно море в самостоятелна зона на военни действия с пряка заплаха за търговското корабоплаване на трети страни. Тази оценка направи дипломатът, бивш заместник-министър на външните работи и директор на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков в ефира на NOVA NEWS по повод поредните удари срещу търговски плавателни съдове край българското крайбрежие. Според него от началото на годината в черноморската акватория са отчетени над 400 нападения срещу кораби, като повече от половината са извършени само през последните три месеца.

География на ударите и реакцията на София

Статистиката, цитирана от дипломата, показва рязко сгъстяване на инцидентите — над 200 от всички регистрирани за годината атаки са се случили в рамките на последните три месеца. Ударите вече поразяват плавателни съдове на неутрални държави в международни води, далеч от териториалните акватории на двете воюващи страни.

„Това, което се случва, е война. Война в Черно море. Войната вече излезе извън териториите на Русия и Украйна. Мястото, където се води реална война извън тези две държави, е именно Черно море. Там се атакуват кораби в международни води, извън териториалните води на Русия и Украйна, и се атакуват плавателни съдове на трети страни“, заяви Любомир Кючуков в студиото на NOVA NEWS.

Дипломатът очерта ясно разделение в маршрутите и извършителите на нападенията. Корабите, плаващи от и за украински пристанища, преминават покрай бреговете на България и Румъния и стават мишена основно на руските сили, като Москва оправдава ударите с твърдения за превоз на оръжие. Обратно — плавателните съдове, обслужващи руския трафик, се движат покрай турското и грузинското крайбрежие и попадат под ударите на Украйна, която атакува предимно танкери с нефт и нефтопродукти, свързвани с така наречения руски сенчест флот.

По повод нападенията в близост до българския бряг и решението на премиера Румен Радев да извика на разговор посланика на Русия Елеонора Митрофанова, Кючуков посочи, че логиката на събитията сочи към руска отговорност, макар окончателното установяване да предстои.

„Има всички основания да се предполага, включително въз основа на логиката, за която говорихме, че тези атаки са по-скоро руски“, коментира бившият заместник-министър на външните работи и определи дипломатическия ход на българската държава като изключително сериозен знак.

„Предприетото действие е най-високото ниво на предупреждение към другата страна. Фактът, че разговорът се провежда от премиера, а не от външния министър или на по-ниско равнище, показва колко сериозно България приема случващото се и колко категорично е предупреждението“, каза още Кючуков.

Защо НАТО избягва член 4 и член 5

Ежедневният характер на инцидентите в региона поставя на изпитание и механизмите за реакция на Северноатлантическия пакт. Дипломатът разграничи двете ключови клаузи от договора на Алианса — член 4, който предвижда съюзнически консултации при заплаха за сигурността, и член 5, който задейства колективната отбрана при пряко въоръжено нападение. Според него обаче Брюксел умишлено се въздържа от формалното им активиране.

„НАТО като цяло се стреми да не се задейства член 4, камо ли член 5, защото имаме атаки и инциденти буквално всеки ден. Това би довело до обезценяване на самия механизъм, ако непрекъснато се провеждат консултации, които на този етап не водят до конкретни действия“, обясни директорът на Института за икономика и международни отношения.

Като пример той посочи Полша, която през септември 2025 година поиска консултации по член 4 след навлизането на дронове в нейното въздушно пространство. Дори без официална процедура, засегнатите държави членки редовно информират партньорите си и обсъждат мерки за сигурност вътре в пакта.

По отношение на допълнителната помощ, която България може да поиска от съюзниците си, Кючуков открои засиленото наблюдение и укрепването на противовъздушната отбрана. Той обаче предупреди, че военните средства имат своите технологични граници.

„Военните могат най-добре да преценят какви конкретни мерки трябва да бъдат взети и НАТО има възможност да ги предприеме. Но тези мерки не могат да гарантират на сто процента, че нито един дрон няма да премине и няма да удари кораб или обект на сушата“, посочи дипломатът.

Мораториум в морето или нова Желязна завеса

Тъй като отбранителните системи не могат да осигурят пълна неприкосновеност на корабоплаването и крайбрежието, трайният изход от кризата минава през политически договорености. Като възможен практически буфер Кючуков припомни турската инициатива за обособяване на два отделни коридора за по-безопасно плаване — един покрай българските и румънските брегове за корабите от и за Украйна, и втори покрай Турция и Грузия за съдовете, пътуващи от и за Русия.

„Ако искаме да решим проблема генерално, първата стъпка е прекратяване на военните действия в Черно море — мораториум, за какъвто призовават и Турция, и България. Следващата стъпка е да се търси спиране на самата война“, заяви Кючуков в ефира на NOVA NEWS.

Основната пречка пред подобно решение според него остава дефицитът на политическа воля сред големите международни играчи.

„Боя се, че дипломацията в момента не се движи в необходимата посока и с необходимата скорост. Дипломацията е инструмент на политиката, а няма политическо желание тази война да бъде прекратена“, коментира той.

В тази обстановка дипломатът вижда шанс за Европейския съюз да излезе от пасивната си роля и да очертае собствен план за сигурността на континента, вместо да разчита само на военни мерки.

„Точно сега се отваря много сериозна възможност за Европа. Крайно време е тя да формулира собствена визия за края на войната — нещо, което според мен досега не сме направили. И съобразно тази визия да предприеме необходимите действия“, подчерта Кючуков.

Според него липсата на дългосрочна европейска стратегия за следвоенния период тласка континента към трайна изолация и разделение.

„Ако погледнем какво предлагаме за периода след края на войната, от днешна гледна точка това е нова Студена война, нова Желязна завеса. Това е, което оформяме с общия си подход“, заключи дипломатът.