Фискалната позиция на страната показва силно притеснение, че няма да има бърз спад на инфлацията, коментира той

Макроикономическият план на страната е с висока степен на несигурност. Всичко, свързано с фискалната позиция на страната, показва силно притеснение, че няма да има бърз спад на инфлацията. Ако за 2023 г. сме постигнали 3% дефицит на касова основа, а през 2025 г. отиде на 3,9%, ще нарушим Закона за публичните финанси. Това каза финансистът и бивш депутат от ИТН Любомир Каримански за "Денят на живо" по NOVA.

"Може да последва задържане на темпа на инфлацията сравнително висок, а освен монетарните мерки, нужни са и фискални. Те трябва да са ясно таргетирани и да се приложат най-накрая така, че да повлияят на икономиката. Един от начините е правилно бюджетиране на инвестициите. Явно се търсят варианти бюджетът да не е само поправка на едно число или на няколко съотношения, а да има доза реализъм, който да бъде вързан с прословутите 3% дефицит. Остават три месеца след приемането на бюджета, така че да се фокусираме върху цялата тригодишна прогноза. Тя не е много удачно да е до 2025 г., защото макрорамката е хубаво да е до 2026 г. Сегашният дефицит ще се покрие с приходи от високата събираемост.", обясни той. И допълни, че от началото на 2024 г. е заложено връщане на ДДС и акцизите, а дори да не са намалени, ще бъдат вдигнати.

По думите му максималният осигурителен доход изглежда нелепо да е изравнен с максималната пенсия. "Никъде няма такова нещо. Доходът трябва да е по-висок, иначе как ще постъпват пари, важно е да има икономически ръст, стабилен и устойчив. Промените във втората година на майчинството и отпускът по бащинство превръщат бюджета в социален, а разходите нарастват значително. В хазната намаляват постъпленията, ако разчитахме на увеличената инфлация, нямаше да успеем. Дългът също нараства - до 2025 г. отива 29% от БВП. Приходите от ДДС може да не са достатъчни", заяви Каримански.

Според него 174 млрд. беше БВП през есента на 2022 г., през пролетта на 2023 г. вече беше 185 млрд. - 6% ръст. Икономическият ръст в едната прогноза е 1,6%, а в другата - 1,8%. Тоест той е с 0,2%, а имаме 6% ръст на БВП. Ако това правителство стъпваше на пролетната прогноза, бюджетът би трябвало да стъпи на нова макрорамка, но това не се случва, а стъпват на критикуваната от тях рамка на служебния кабинет", подчерта финансистът. И уточни, че няма как при неиздаване на касов бон, но осъществена консумация, да не се плати сметката. "Такова правило не може да има, това е доста наивно. Касовият апарат може да не работи, а може и да няма ток", смята той.