Потопените кораби и пресъхващия Дунав откъсват българската икономика

Българската икономика е изправена пред реален риск да бъде откъсната от външните си пазари заради комбинация от военни удари в Черно море, рекордно ниско ниво на река Дунав и липса на координация при предстоящите инфраструктурни ремонти с Румъния. Товарните кораби, потопени в черноморската акватория през последната седмица, вече вдигат рязко застрахователните премии и оскъпяват морските превози, предупреждават в свой анализ от Института за пазарна икономика (ИПИ). Икономистите подчертават, че към момента липсва стратегически отговор от страна на управляващите за преодоляване на натрупаните транспортни бариери.

Заплаха от пълна блокада в Черно море

Най-голямата опасност за родния бизнес е продължаващите атаки да застрашат корабоплаването до степен, в която то на практика да спре напълно. Според експертите от ИПИ подобен сценарий би повторил кризата в Ормузкия проток и фактическото блокиране на Персийския залив.

Морският транспорт остава гръбнакът на външната търговия за страната ни. През 2025 година през черноморските пристанища са внесени и изнесени общо над 28 милиона тона товари, като през последното десетилетие този обем се движи устойчиво между 26 и 32 милиона тона годишно. През първите шест месеца на 2026 година трафикът през морските портове дори бележи ръст от 17% спрямо същия период на миналата година.

Структурата на морския внос показва силна зависимост от критични суровини. Около 46% от входящите обеми се падат на течните насипни товари, сред които са основно горивата и химикалите. Следват сухите насипни товари с дял от 28%, включващи въглища, руди, концентрати, строителни материали, торове и метален скрап. При износа картината е обърната — сухите насипни товари формират над 60% от целия обем, докато течните са около 20%. На големите контейнери се падат по около 10% както при вноса, така и при износа.

От безпроблемното плаване в Черно море зависят пряко цели индустриални сектори и водещи предприятия. Сред тях са гигантите в металургията „Аурубис България“ и „Стомана Индъстри“, химическите заводи „Солвей Соди“ и „Агрополихим“, рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“, както и целият сектор на земеделието и търговията със зърно. Всяко оскъпяване или прекъсване на морските маршрути води директно до трусове в производството, загуба на конкурентоспособност на международните пазари и свиване на българския износ.

Рекордно нисък Дунав и транспортен абсурд при Русе

Докато морските пътища стават все по-рискови, алтернативата по река Дунав също се затваря. Нивото на реката е паднало до исторически рекордни минимуми, откакто изобщо се водят официални измервания. Това блокира преноса на товари от и до българските речни пристанища и лишава местните компании от евтин транспорт за суровини и готова продукция.

Статистиката, цитирана от ИПИ, показва, че през 2025 година през речните ни портове са преминали около 3,9 милиона тона товари при обичаен годишен обем за последното десетилетие между 3,5 и 4,5 милиона тона. Заради маловодието през първата половина на 2026 година вече е регистриран спад от близо 14% в сравнение със същото полугодие на предходната година.

Ситуацията за индустрията в Северна България се усложнява допълнително от пълната липса на синхрон между институциите в София и Букурещ. Румъния планира да прекъсне железопътната връзка през Дунав мост при Русе в периода от април до декември 2027 година, за да извърши електрификация на своята част от линията.

Вместо българските власти да използват този прозорец за едновременен ремонт на нашия участък, аналогичната модернизация на юг от реката е заложена едва за април 2028 година и по план трябва да продължи чак до 2030 година. Това институционално разминаване ще удължи изкуствено транспортната изолация в региона и ще удари пряко големите индустриални предприятия в Русе и Северна България, сред които са „Оргахим“, „Приста ойл“ и производителите на биогорива от групата на „Астра Биоплант“.

"Разглеждани в цялост, всички тези бариери могат да влошат конкурентоспособността на много сектори в икономиката. Към момента не виждаме стратегически отговор на управляващите за преодоляването им, доколкото, разбира се, това зависи от български решения и действия", категорични са в заключението си анализаторите от Института за пазарна икономика.