Бившият министър алармира за разходи над 45% от БВП и нов дълг от 26.5 милиарда лева

Проектобюджетът за 2026 година, предложен от управляващите, нарушава Закона за публичните финанси и залага философия на разходи без фискална дисциплина, която ще доведе до "спирала за дългове". Това заяви бившият икономически и социален министър Лидия Шулева в поредица от интервюта за български медии, включително в предаването "Лице в лице" по bTV.

Шулева подчерта, че най-сериозният проблем е в предвидените разходи, които достигат 45.8% от Брутния вътрешен продукт (БВП), при положение че законът и дългогодишната практика определят максимален праг от 40%.

"Години наред държахме разходите между 37% и 38%, максимум до 40% както се казва в Закона за публичните финанси. Сега вече сме на нива от 45%, което е опасен прецедент", коментира тя.

Нов дълг и тройно по-високи лихви

Бившият министър на икономиката предупреди, че тази политика на високи разходи ще се финансира както с повишаване на данъци и осигуровки, така и с поемането на огромен нов държавен дълг.

По думите ѝ, за 2026 година са предвидени нови заеми в размер на 26.5 милиарда лева. Това, според нея, ще доведе до драстично увеличение на разходите за обслужването на дълга. Шулева прогнозира, че през 2027 и 2028 година ще плащаме 3 пъти и половина повече пари за лихви по дългове в сравнение с 2024 година.

Необоснован ръст на заплати

Според Шулева сериозен проблем е и необоснованото увеличение на заплатите в държавния сектор, което надвишава реалните нива на инфлация. Тя определи случващото се като "абсолютно ненормално увеличение на заплатите".

"При инфлация от 3,5% имаме увеличения на възнагражденията с 12, 15, дори 50% в някои сектори. Няма връзка между ефективност и възнаграждение", коментира тя. Шулева даде пример със сектор "Вътрешен ред и сигурност", където по думите ѝ ръстът на заплатите за две години е над 60%.

Лидия Шулева предупреди, че ако разходите продължат да растат и се финансират чрез дългове, България може да последва негативни икономически сценарии.

"Сметката винаги се плаща от човека на улицата, не от тези, които гласуват законите", допълни тя.