Лепенките по колите - гражданска (без)отговорност за милиони
- Редактор: Петя Георгиева
- Коментари: 1

Стикерът, който се лепи на стъклото на автомобила като знак за платена застраховка "Гражданска отговорност", отдавна е излишен - все пак живеем в 21-ви век.
Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) изпрати още миналата година писмо до Комисията за финансов надзор (КФН) с предложение хартиеният знак да отпадне. И МВР има същата позиция. Но някой в държавата пречи да се вземе правилното решение и шофьорите продължават да плащат всяка година за ненужните лепенки, а сумата се измерва в милиони левове, пише Христо Христов във вестник СЕГА.
От години полиците по "Гражданска отговорност" се издават чрез ЕИСОУКР - Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска, до която КАТ, КФН и всички застрахователи имат достъп в реално време. Там се регистрира всеки нов договор за застраховка на МПС в момента на сключването му. Всеки обикновен гражданин може да провери онлайн наличието или липсата на застраховка, като попълни регистрационния номер на автомобила. И въпреки това лепенките по стъклата все още са задължителни.
Системата ЕИСОУКР се управлява от Гаранционния фонд (ГФ). А управляващите фонда не подкрепят премахването на стикерите за "Гражданска отговорност".
През далечната 2001 г. с двамата изпълнителни директори на Гаранционния фонд се озовахме заедно в Атланта, САЩ, на организиран от Cisco Systems Inc. курс на тема: Изграждане на информационни системи и мрежи за нуждите на застрахователните пазари и развитие на нова застрахователна екосистема. Много полезен курс. Чудя се дали двамата ми тогавашни спътници са забравили наученото в Атланта, или има някаква друга причина за днешната им пасивност. Защо България не бърза да прави това, което се прави във всички развити страни - отказ от хартиена бюрокрация и и предоставяне на застрахователните услуги изцяло по електронен път?
В случая интересите на застрахователите и потребителите съвпадат – застрахователите искат лепенките да отпаднат като излишна формалност, а потребителите искат да не плащат по 1.40 лева за стикер (сумата става 5.60 лв., ако годишната застраховка се плаща на 4 вноски). Всяка година за тази отживелица автомобилистите дават едни излишни 10-12 млн. лева. Всъщност тези милиони не са излишни за фирмите, които печатат стикерите - за тях това си е един добър бизнес.
А какво казва КФН, от която зависи решаването на този казус? Че ще направи „задълбочен анализ“ как премахването на стикера ще се отрази на застрахователния пазар и че това може да стане не по-рано от 2022 г.!!! Защо трябва да се чакат още 3 години, когато може с едно предложение за промяна в Кодекса за застраховането това да е факт още „утре“.
Излиза, че КФН и по-точно Управление „Застрахователен надзор” нямат нужната експертиза и не осъзнават, че важната роля на регулатора е превантивната, а не наказателно-приходната, която да им осигурява високи и незаслужени трудови доходи. Поведението на КФН показва, че правителството няма нужната държавна политика в този социално значим бизнес. Дали в комисията си дават сметка, че саботират - съзнателно или несъзнателно, еврокомисаря Мария Габриел, която още преди години обяви, че дискриминацията на онлайн търговията приключва на 3 декември 2018 г.?! Вече сме 2020-та...
Възмутителен е и фактът, че от години КФН и Гаранционният фонд прокарват политика на непрекъснато вдигане на вноската към ГФ на застрахователите, предлагащи задължителните застраховки "Злополука" на пътниците и "Гражданска отговорност" на автомобилистите, включително и граничните застраховки по чл. 483, ал. 2. Тази вноска се разпределя в два фонда - Фонд за незастраховани МПС и Обезпечителен фонд (за изплащане на обезщетения при фалит на застраховател), управлявани от ГФ. Във времето, когато покритието на "Гражданска отговорност" беше около 70 %, вноската беше 6 лева, а сега, когато имаме над 98% и сме водещи в Европа по застраховани МПС-та - вноската е 13 лева. КФН дори я "актуализира", т.е. увеличава, два пъти годишно по предложение на ГФ.
През януари миналата година вноската за Фонда за незастраховани МПС се качи с 0,50 лв., а през декември за Обезпечителния фонд порасна с 1 лев и стана 2,50 лв. В същото време ГФ години наред не забелязваше, че клонът на чуждестранния застраховател "Олимпик“ внася такси там, без да има законово основание за това. И сега след фалита на „Олимпик“ няма яснота от кой фонд ще се покриват обезщетенията – от кипърския или от българския. Няма разяснение нито от нашия ГФ, нито от КФН, които непрекъснато се оправдават, че това не е тяхна работа и всичко е в ръцете на кипърския надзор, на кипърския ликвидатор и тяхната отговорност към потребителите се изчерпва с препечатване на информацията от кипърските сайтове.
Като бивш ръководител на застрахователния надзор, но и като човек с дългогодишна практика в застраховането, поисках среща с председателя на КФН Бойко Атанасов, за да поговорим за неотложните за решаване проблеми. Той учтиво ми отказа. Сигурно защото от мен не зависи нито поста му, нито заплатата му.
Има и други свидетелства за слабостите в работата на важния регулатор КФН - не е само неадекватното отношение спрямо стикерите и вноските. Най-притеснителна е липсата на последователна и отговорна политика към застрахователния бранш.
Безброй пъти се отлагаше въвеждането на системата „Бонус-Малус“ и на Методиката за определяне на обезщетенията при смърт при пътнотранспортни произшествия. От страх ли или от липса на експертиза, решителност и обществена отговорност? От две години и двата важни нормативни акта се бавят от КФН. Отдавна изтекоха крайните срокове за приемането им, а това вече е в противоречие със законодателството ни и с европейските изисквания. И заплашва България с наказателни процедури от ЕК.
* Авторът е първи директор на “Дирекция за застрахователен надзор”, бивш народен представител от СДС, председателствал Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол в 38-то Народно събрание, и настоящ потребител на застрахователни услуги.
Голямо великденско хоро събра стотици русенци на площада
Фатална ревност е довела до смъртоносната катастрофа на пътя...
ЕС обмисля да отнеме правото на глас на Унгария
ЕС обмисля да отнеме правото на глас на Унгария
Голямо великденско хоро събра стотици русенци на площада