Дългогодишният изпълняващ длъжността председател напуска поста си

Антон Славчев подава оставка като заместник-председател и фактически ръководител на Комисията за противодействие на корупцията (бившата КПКОНПИ). Това съобщи bTV, позовавайки се на свои източници, като новината идва в ключов момент на структурна реформа. Ходът на Славчев съвпада с финалните дни на съществуването на комисията в сегашния ѝ вид. Оставката е депозирана само дни след като Народното събрание прие на второ четене закона за закриване на антикорупционния орган – решение, продиктувано от острите критики за липса на ефективност и резултати в борбата с високите етажи на властта.

Бягство пред реформата?

Славчев напуска "потъващия кораб" малко преди законът да бъде обнародван в Държавен вестник. Този времеви прозорец повдига въпроси дали става дума за морален акт или за прагматичен ход, целящ избягване на административния хаос при преструктурирането.

Според новите текстове, правомощията на досегашната мегаструктура се разцепват:

• Одитните функции и проверките за несъответствие в имуществото преминават към Сметната палата.

• Разследващите функции и оператвината работа се прехвърлят към ГДБОП в системата на МВР.

Хроника на един "временен" мандат

Антон Славчев бе избран за заместник-председател на комисията от парламента през април 2018 година. Неговата роля обаче стана ключова след оставката на бившия главен прокурор и председател на КПКОНПИ Сотир Цацаров през 2023 година. Оттогава Славчев оглавяваше органа като "изпълняващ функциите", което му позволи да ръководи една от най-важните държавни структури без да е преминал през пълна процедура за избор на председател.

Биографията му е тясно свързана със силовите ведомства. Славчев е възпитаник на Висшето военно транспортно училище "Тодор Каблешков" и е завършил право във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Професионалният му път преминава през дългогодишна служба в системата на МВР, а в периода 2008 – 2018 година работи в Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС).

Критиците на комисията често посочваха именно връзката му със службите и липсата на знакови осъдителни присъди за корупция като основен аргумент за нуждата от закриване на КПКОНПИ. С неговата оставка се слага край на една епоха в антикорупционното законодателство, която мнозина анализатори определят като "време на пропуснати ползи".