Ударите по руски петролопровод изострят конфликта между Киев и Будапеща

Отношенията между Украйна и Унгария навлязоха в нова фаза на сериозно дипломатическо напрежение, предизвикано от серия украински удари с дронове по руска петролна инфраструктура, която е част от нефтопровода „Дружба“ (Тръбата на приятелството). Ударите, нанесени дълбоко в руска територия през август 2025 г., доведоха до многократно прекъсване на доставките на суров петрол за Унгария и Словакия, които са силно зависими от този маршрут.

Зеленски свързва съдбата на „Дружба“ с позицията на Унгария

На 24 август, Деня на независимостта на Украйна, президентът Володимир Зеленски направи изказване, което бе възприето от Будапеща като пряка заплаха. В отговор на журналистически въпрос дали атаките срещу нефтопровода дават на Киев допълнителни козове за отмяна на унгарското вето върху преговорите за членство в ЕС, Зеленски заяви, че съдбата на тръбопровода е свързана с двустранните отношения.

„Украйна винаги е подкрепяла приятелството между нашите страни, но по-нататъшното му съществуване зависи от позицията на Унгария“, подчерта президентът.

Остра реакция от Будапеща и Братислава

Унгарският външен министър Петер Сиярто реагира незабавно, обвинявайки Украйна в атака срещу енергийната сигурност на Унгария и призовавайки Киев да спре.

„Атака срещу енергийната сигурност е атака срещу националния суверенитет“, написа Сиярто в X, като подчерта, че войната в Украйна – „война, с която Унгария няма нищо общо“ – не може да оправдава нарушаването на унгарския суверенитет.

Унгария и Словакия, чиито петролни рафинерии са проектирани да работят предимно с руски суров петрол, подчертаха, че без „Дружба“ е физически невъзможно да се осигурят адекватни суровини. На 22 август, след поредния удар, Сиярто и словашкият му колега Юрай Бланар изпратиха съвместно писмо до върховния представител на ЕС по външните работи Кая Калас и еврокомисаря по енергетика Дан Йоргенсен. В него те настояват Европейската комисия да предприеме мерки срещу Киев, напомняйки ѝ за ангажимента ѝ от януари 2025 г. да гарантира сигурността на критичната енергийна инфраструктура на държавите членки.

Унгарският премиер Виктор Орбан също е ангажирал международни партньори, като е писал на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп по въпроса, който е отговорил, че е „много ядосан“ от създалата се ситуация.

Украинският контра-отговор: Призив за диверсификация

В опит да балансират дипломатическия спор, Киев даде ясен контра-отговор на унгарската критика. Украинският външен министър Андрий Сибиха отговори остро на Сиярто, като го призова да не казва на украинския президент какво да прави и кога.

Сибиха подчерта, че Унгария сама е отговорна за енергийната си сигурност: „Енергийната сигурност на Унгария е във ваши ръце. Диверсифицирайте и станете независими от Русия, както останалата част от Европа“. Тази позиция очертава основната разлика в гледните точки: докато Унгария гледа на ударите като на атака срещу своята сигурност, Украйна ги възприема като легитимно военно действие срещу критична инфраструктура на агресора, чието засягане на Унгария е пряк резултат от нейната енергийна зависимост от Москва.

Отзвукът в България

Темата намери отзвук и в българската политика. Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов призова българското правителство да осъди украинската страна за извършената от нея атака, като подчерта, че тя „обрича на криза“ двете страни Унгария и Словакия, които са „съюзници на нашата страна“.