Демокрацията е застанала на изхода на лидерските партии, чиито вождове и вождеси се карат и в парламента за власт, като комшии за орташко магаре

Търся нещо в старите вестникарски архиви сега и слушам с половин ухо наживо в сайта пленарното заседание на депутатите. Вадя от кутията случайно две изрезки с репортажи от 23 - 25 декември 1989 г. с еднакви заглавия: "Коледни молебени за демокрация". Гледам: много хора на площадите. Оживени лица. Вълнения. Вяра.

Коледни молебени за демокрация! - в годината, когато тя стъпва на прага ни. Молбата ни беше да влезе у нас. Помните ли, или не сте били родени тогава?

Как мислите, може би имаме нужда от такъв молебен и сега, десетилетия по-късно - когато виждаме как демокрацията е застанала на изхода на лидерските партии, чиито вождове и вождеси се карат и в парламента за власт, като комшии за орташко магаре? Да се помолим ли пак за демокрацията - този път, за да не излиза, а да остане?

Как би изглеждал подобен молебен тази Коледа, представяте ли си? Ще има и на него хора, и вълнения, да. Не съм сигурна обаче, че ще има вяра.

Анна Заркова