Докладът на IQAir: България диша по-чист въздух от съседите си на Балканите

България често е сочена като страна с проблеми във въздушното замърсяване, но според последния годишен доклад на IQAir за 2024 г. страната се нарежда едва на 89-о място от 138 държави по средногодишна концентрация на фини прахови частици PM2.5. Това я поставя зад държави като Босна и Херцеговина, Северна Македония и Сърбия, които са единствените европейски страни в световния Топ 50 по този показател.

В класацията на най-замърсените градове в Европа доминират именно страни от Западните Балкани. Сред първите 20 най-замърсени града на континента попадат 7 от Босна и Херцеговина, 6 от Сърбия, 3 от Северна Македония, 2 от Черна гора и 2 от Италия. България се представя относително добре – само един град, Варна, влиза в Топ 200, и то в края на списъка.

Основните източници на замърсяване в региона са битовото отопление с твърдо гориво и автомобилният трафик. През зимата малките населени места, където се използват печки на дърва и въглища, често достигат критични нива на PM2.5, но липсата на достатъчно сензори води до подценяване на проблема в официалните класации. Специалисти от Световната здравна организация и Европейската агенция по околна среда потвърждават, че именно тези фактори са най-опасни за здравето на населението.

Важно е да се отбележи, че докладът на IQAir отчита само концентрацията на PM2.5 и не включва други замърсители като азотни оксиди, серни съединения и летливи органични вещества. Това означава, че реалната картина на замърсяването може да бъде дори по-сериозна, особено в индустриалните и по-малко наблюдавани райони.

В световен мащаб най-замърсените градове се намират в Индия и Пакистан, докато в Европа единствено Естония успява да остане под препоръчителните граници на Световната здравна организация за средногодишна концентрация на фини прахови частици.

Въпреки по-доброто си класиране, България не трябва да изпада в самодоволство – експертите предупреждават, че реалният мащаб на проблема с въздуха остава скрит в малките населени места, където липсата на мониторинг и преобладаващото битово отопление създават сериозни рискове за общественото здраве.