Синдикатите в Русе сформират стачни комитети заради проваленото увеличение от 10%

Над половин милион българи, заети в обществения сектор, са заложници на политическата криза и липсата на редовен бюджет за 2026 година.

КНСБ започва спешна мобилизация на структурите си и подготовка за ефективни стачни действия в края на януари. Това стана ясно от изявление на Боянка Димитрова, председател на Регионалния съвет на синдиката в Русе, цитирана от телевизия КИС 13.

Причината за социалното напрежение е активирането на т.нар. "удължителен закон" за държавния бюджет, който на практика замразява доходите на нивата от миналата година.

Хроника на едно обещано увеличение

В края на 2025 година синдикатите и тогавашната власт постигнаха принципна договореност за ръст на възнагражденията с 10%. Тази мярка трябваше да компенсира натрупаната инфлация за около 600 000 работещи в бюджетната сфера.

Политическата турбуленция и оставката на правителството обаче доведоха до патова ситуация – страната влезе в новата година без приет Закон за държавния бюджет. В момента държавните финанси се управляват на "автопилот" чрез удължителен закон, който не позволява нови разходи за заплати, освен ако те не са изрично гласувани от парламента.

Мобилизация в Русе

"Започват да заседават стачните комитети в синдиката по подготовката за предстоящите протести", заяви Боянка Димитрова. Според нея целта на действията е да се окаже директен натиск върху политическите партии за спешно приемане на редовен бюджет, който да гарантира обещаните средства.

Планира се недоволството да ескалира в края на януари или началото на февруари, ако дотогава не бъдат предприети конкретни законодателни стъпки.

Икономическият капан

Ситуацията разкрива сериозен структурен риск. Докато политическите сили са фокусирани върху преговори за власт, администрацията и бюджетните системи функционират в авариен режим.

Експертите предупреждават, че увеличаването на заплати през удължителен закон, без ясна средносрочна прогноза и осигурени приходи, крие рискове за фискалната стабилност. Въпреки това, за заетите в сектора, въпросът е екзистенциален – "замразените" доходи реално намаляват своята покупателна способност с всеки изминал месец на инфлация.