Климатолози прогнозират повече щети след бури и наводнения

Лятото на 2025 година официално влезе в историята на Европа като едно от най-горещите, регистрирани на континента. Средните температури надхвърлиха всички досегашни рекорди, а горещите вълни се редуваха една след друга през юни, юли и август. В България сезонът донесе не само рекордни жеги, но и поредица от сухи периоди, редуващи се с екстремни бури и локални наводнения, съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

"Лятото на 2025 година е едно от най-горещите в България от 1950 година насам, със средни температури над нормата с между 0,5 и 3 градуса по Целзий," потвърдиха експертите от НИМХ. Сезонът беше и един от най-сухите, подобно на летата на 2000 и 2012 година, с валежи между 7 и 74% под климатичната норма.

Това не беше случайност. Климатолозите са категорични: човешката дейност направи екстремните горещини до 40 пъти по-вероятни. Според анализи на европейски учени, около 16 500 души в Европа загубиха живота си през лятото заради свързаните с климатичните промени горещини. В България жертвите са около 552 души, според проучване на епидемиолози от Имперския колеж в Лондон.

България в огъня на рекордите

Най-високата измерена температура в страната беше 43,5 градуса на 26 юли в град Монтана. В София термометрите показаха 38,2 градуса същия ден, а температури над 40 градуса бяха регистрирани на 26 и 27 юни в много райони на страната.

Докато дневните температури по Балканите стигаха над 40 градуса по Целзий, истинската опасност идваше нощем. В София, Пловдив и Русе се регистрираха минимални стойности, при които термометърът не падаше под 25 градуса. Подобни "тропически нощи" не даваха почивка на организма и бяха сред най-опасните прояви на климатичната криза.

За сравнение – в климат преди индустриалната епоха такива нощи биха се случвали веднъж на няколко века. Днес вече са реалност почти всяко лято.

Сушата удари тежко земеделието

Последиците от рекордното лято не закъсняха. Язовирите започнаха да се свиват след сушата, особено в Плевенско и Пернишко. Селскостопанските производители от Добруджа и Тракия алармираха за изгаряне на посевите и компрометирани реколти от царевица и слънчоглед.

"През първата половина на август екстремно високите температури и задълбочилата се лятна суша са причина за компрометиране на реколтата от царевица и слънчоглед на много места в страната," отбелязват от НИМH. На места добивите от слънчоглед бяха под 100 килограма за декар, а значителна част от царевичните посеви, отглеждани при неполивни условия, не бяха реколтирани.

Речните нива паднаха до критични стойности

През по-голямата част от сезона речните нива в България останаха без съществени изменения или се понижаваха. В резултат на валежи в отделни дни бяха регистрирани краткотрайни повишения, но през трите летни месеца водните количества на всички реки бяха под месечните норми. През последното десетдневие на юли река Лебница в района на хидрометричната станция при село Лебница пресъхна.

Екстремните валежи през август в Североизточна България обаче предизвикаха наводнения. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж беше 71 милиметра от дъжд в село Граматиково, област Бургас, на 20 август. В София най-голямото 24-часово количество валеж беше на 28 юни – 30 милиметра от дъжд.

Европа на кръстопът

Западна Европа също не беше пощадена. Франция и Испания отчитаха температури, характерни за пустинята, а в Германия бяха регистрирани рекордни горещи нощи. Според климатичния мониторинг Copernicus, Западна Европа преживя най-горещия юни в историята със средна температура от 20,49 градуса по Целзий, с 2,81 градуса над средната за периода 1991-2020 година.

Великобритания официално обяви лятото на 2025 година за най-горещото от началото на метеорологичните записи в страната през 1884 година. Средната регистрирана температура между 1 юни и 31 август достигна 16,10 градуса по Целзий.

Времето, което идва

Лятото на 2025 година е предупреждение. Това, което някога се е случвало веднъж на 500-600 години, вече е част от нашето настояще. Ако светът не намали емисиите, за България и Балканите това означава бъдеще на по-чести горещи вълни, рекордни "тропически нощи", суша, редуваща се с екстремни порои.

"В един климат с глобално затопляне от плюс 3 градуса по Целзий подобни лета ще се случват на всеки 2-3 години," предупреждават климатолозите. Засушаването ще удря земеделието – особено пшеница, царевица и слънчоглед, горските пожари ще стават все по-чести, а бурите ще носят повече щети.

Или казано по-просто: жегата вече не е гост – тя е домакинът на нашето лято.