Учени: Появата на писмеността, която използваме, е обвита в тайни въпреки съвременните изследвания

Празнуваме делото на Светите братя Кирил и Методий, но азбуката, на която пишем, не е тяхната глаголица. Това е кирилицата - писменост, чиито автори и обстоятелства на създаване остават загадка за съвременната наука. Популярната теория, че Климент Охридски е създал кирилицата, се оказва недостатъчно подкрепена от исторически факти.

"Това е странното! Значи ние не знаем кой я е създал, ние не знаем точното време на създаването, ние не знаем къде точно е създадена", споделя проф. Андрей Бояджиев от специалност славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски".

Докато глаголицата е била създадена от Светите братя с ясна цел - да се преведе божието слово на славянски език, появата на кирилицата е обвита в мистерия. Учените са изненадани от липсата на исторически преход между двете азбуки - кирилицата сякаш се появява внезапно в края на 9-ти и началото на 10-ти век.

Д-р Димитър Пеев, преподавател по история на българския език в Йенски университет, обяснява, че дългогодишната теория за авторството на Климент Охридски идва от кратко сведение в късно негово житие, писано четири века след събитията. В по-ранните жития такава информация липсва.

"В науката принципно се смята и по-скоро това е една теория, която се беше утвърдила през 80-те години, че Кирилицата е дело на св. Климент Охридски. Реално преки свидетелства за това нямаме", подчертава д-р Пеев.

Проф. Димо Чешмеджиев, историк от Кирило-методиевския научен център на БАН, добавя, че най-ранното споменаване за смяна на азбуката е от архиепископ Димитри Хоматиан от края на 12-ти - началото на 13-ти век. "И затова 13-ти век вече е късно", заключава той.

Друга популярна теория свързва появата на кирилицата с Преславския събор от 893 г. и т. нар. "приложение книг". Но учените днес смятат, че това не означава директна смяна на азбуките, а по-скоро процес на превеждане и установяване на литургичен език.

Интересен факт е, че двете азбуки - глаголица и кирилица, са съществували паралелно столетия наред. Глаголицата се е използвала в българските земи чак до 14-ти век, което допълнително усложнява въпроса защо и как е възникнала кирилицата.

Според учените най-вероятният мотив за появата на кирилицата е бил прагматичен. След християнизацията на България, която е станала 30 години преди идването на учениците на Кирил и Методий, в страната вече е имало много свещеници, обучени да четат и пишат на гръцки. За тях е било по-лесно да преминат към азбука, графично близка до гръцката.

"Вероятно е имало някакви кръгове, които просто са се придържали към гръцкото писмо. И тези кръгове са въвели тази азбука", предполага проф. Бояджиев.

Независимо от мистерията около нейния автор, кирилицата се е превърнала в наследник и пазител на българската култура и носител на славянското наследство на Светите братя. И макар да не знаем точно кой я е създал, днес отбелязваме делото на Кирил и Методий, благодарение на което сме запазили своята културна идентичност.