Върховният дипломат на ЕС прояви черен хумор пред евродепутатите на фона на напрежението около Гренландия и Иран

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас шокира и разсмя лидерите на политическите групи в Европейския парламент с признанието, че хаосът на световната сцена я подтиква към алкохола.

"Ситуацията в света е такава, че може би е добър момент да започна да пия," заяви Калас по време на закрита среща на Конференцията на председателите, цитирана от присъстващи в залата.

Думите ѝ, макар и изречени в шеговит тон, разкриват дълбокото безпокойство в Брюксел относно липсата на лостове за влияние върху лавината от геополитически катаклизми. Коментарът дойде в отговор на пожеланията за "щастлива нова година" от страна на евродепутати – пожелания, които бяха посрещнати със скептицизъм от самия дипломат номер едно на Европа.

Геополитически махмурлук

Докато в Брюксел се разменяха шеговити реплики, реалността отвъд океана е далеч по-отрезвяваща. Потвърдена е информацията за среща на високо ниво между външните министри на Гренландия и Дания с вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио.

Темата на разговорите е подновената заплаха от администрацията на Доналд Тръмп за "придобиване" на Гренландия – стратегически ход, който поставя Европа в изключително деликатна ситуация. Докато САЩ действат агресивно за разширяване на сферата си на влияние в Арктика, ЕС изглежда остава в ролята на пасивен наблюдател.

Горещи точки без решение

Списъкът с кризи, който провокира коментара на Калас, е обширен и показва разтягането на дипломатическия капацитет на блока до краен предел:

• Венецуела: Операцията на САЩ в южноамериканската страна преначертава картите на влияние в региона, без Европа да има реална дума.

• Иран: Масовите протести срещу режима в Техеран и последвалите кървави репресии предизвикаха единствено обещание от Калас за "нови санкции" – инструмент, чиято ефективност многократно е поставяна под въпрос.

• Украйна и Газа: Продължаващите конфликти там остават отворени рани, които източват ресурсите и политическата енергия на Съюза.

Признанието на Калас, че не е "голям почитател на алкохола", но е готова да преосмисли този избор, може да се чете като метафора за състоянието на европейската дипломация – трезва, но безсилна пред лицето на една все по-агресивна глобална реалност.