Потребителите плащат двойни сметки за ток, за да не останат на тъмно

Стотици хиляди българи се оказаха заложници на собствените си сметки за ток през последните седмици, принудени да избират между това да платят драстично завишени суми или да останат на тъмно. Докато социалните мрежи врят от недоволство заради двойни фактури, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) отчита липса на официални жалби. Парадоксът не е случаен, а е резултат от законодателен капан, който превръща оспорването на сметката в скъпа и бавна процедура с неясен край.

Това стана ясно от думите на адвокат Мартин Костов, който направи дисекция на проблема в ефира на "Bulgaria ON AIR".

Механизмът "Плати, после жали"

Действащото законодателство поставя потребителя в позиция на "презумпция за виновност". Дори клиентът да е сигурен, че сметката му е грешна, той е длъжен да я плати.

"Ако ние не платим сметката си, в общите условия на всички електроразпределителни дружества пише, че ще бъдем изключени от електроснабдяването", заяви адвокат Мартин Костов, цитиран от телевизията.

Това създава икономически абсурд – потребителят кредитира дружеството с оспорваната сума, за да запази услугата си. ЕРП-тата имат право да дръпнат шалтера само 10 до 14 дни след падежа на фактурата, което не оставя време за реакция.

Илюзията за държавен контрол

Обещаните от регулатора масови проверки бяха определени от юриста като прах в очите на обществото.

"Това, което ни беше представено миналата седмица след високите сметки за ток, аз мога да го нарека едно 'обществено обезболяващо'. Излизат разни хора по телевизията, говорят колко много проверки ще направят. Всичко утихва и след време никой не разбира какви са тези проверки", коментира Костов.

Според него тези акции нямат никаква стойност за индивидуалния потребител. КЕВР няма задължение да реши конкретния спор с решение, което да подлежи на съдебен контрол, а сроковете за отговор могат да се разтегнат до половин година – време, през което парите на хората отдавна са в касите на дружествата.

Математиката не излиза

Опитите на енергийните дружества да обяснят шоковите сметки със студеното време и празниците се сблъскват с простата математика.

"Увеличението на цените, което беше направено на 1 юли 2025 година, е средно 2% за трите електроразпределителни дружества. Миналия януари беше по-студен от настоящия", подчерта адвокатът.

Според него няма логика, която да оправдае 100% скок в сметките само на база потребление. Фактът, че подобни аномалии се случват едновременно при клиенти на трите различни дружества, които оперират с различни софтуерни системи, буди сериозни съмнения.

"Интересното в ситуацията е, че може да става дума и за някакво картелно споразумение или съгласувана практика. А ние не чухме нищо от страна на Комисията за защита на конкуренцията", допълни експертът.

Има ли полезен ход?

Единственият път за защита остава индивидуалната жалба, но тя трябва да бъде подадена първо към самото ЕРП – процедура, сравнима с това да се оплачеш на този, който ти е взел парите. Едва след това може да се сезира КЕВР, но без гаранция за резултат.

Експертите настояват за спешни законови промени, които да позволят на потребителите да плащат само "неоспорваната част" от фактурата (на база предишно потребление), без да бъдат заплашвани със спиране на тока. Докато това не се случи, държавата на практика ще продължи да играе ролята на гарант за приходите на монополистите, а не на защитник на гражданите.