Като повечето свои съвременници, Маите имали за цел да заловят колкото се може повече живи врагове, следвал публичен показ и унижение в града на победителите.

Изтезанията на пленниците водели до смърт.

Мястото, на което се извършвали пожертванията на затворници били каменните игрища за игра на топка, разполагани в сърцето на градовете на Маите.

Всъщност, това били много повече от арени за спорт. Те символизирали подземния свят и битката между живота и смъртта в мита на Маите. ъ. Друга съдба, която ги сполитала бил „куксадж“ - или да бъдат измъчвани или дори изяждани. Ритуалният канибализъм не е непознат в Мезоамерика.

За Маите, войните имали силен свръхестествен елемент, според който божествата решително влияели на събитията.

Най-голямото игрище на Маите и в цяла Мезоамерика е игрището в Чичен Ица. По форма и размер то се различава значително. С невероятните си 138 на 40 метра, то е наистина впечатляващо. Страничните насипи са ниски и не биха могли да послужат за хвърляне на затворници. За това пък перпендикулярните стени се извисяват на 8 метра. Каменните пръстени, в които играчите трябвало да вкарат тежката каучукова топка са с 50 сантиметрови отвори в диаметър и са на 7 метра височина.

Панели изобразяват отбори от играчи на топка. В един панел се забелязва обезглавен един от играчите, а от раната потоци от кръв са изобразени като извиващи се змии. Тук са се провеждали страховити игри, завършващи с мъчителна смърт.

Мезоамериканската топка е спорт с ритуални асоциации. Известно е, че е играна още от 1400 г. пр.н.е. Символ е на войната, тясно свързана е с темите за плодородието и смъртта.

Този, т. нар. спорт имал различни версии на различни места през хилядолетията. Дори до нас е достигнала версия на играта, „улама“, която все още се играе на няколко места от местното население.

Предполага се, че загубилите в играта на ритуална топка били пожертвани, със сигурност бил жертван капитана на победения отбор. Има дори спекулации, че главите и черепите на предишни жертви са били използвани като топки.