Много хора не могат без сладко, а други си мислят, че това е просто въпрос на лакомия.

Ново изследване обаче установява, че любовта към сладкишите може да е свързана с гените. Някои хора се раждат с по-слаб сладък вкус, което означава, че може да се наложи повишен прием на захар. Според проучването единен набор от гени афектира върху възприятията за сладко на дадено лице.

"На яденето на твърде много захар често се гледа като на лична слабост. Ние обаче смятаме, че част от това, което определя нашето възприятие за сладост, е в нашия генетичен състав", казва авторът на проучването д-р Даниел Рийд.

Според специалистите точно както някои хора са родени с по-лош слух и увеличават звука на телевизора,  така и на хората, родени със слаб сладък вкус, може да се наложи допълнителна лъжичка захар в кафето и парче шоколад.

Като част от изследването д-р Рийд и нейният екип тестват 243 двойки еднояйчни близнаци и 452 чифта двуяйчни и 511 други човека.
Всеки човек опитва след това оценява интензивността на четири сладки разтвора: фруктоза, глюкоза, аспартам, и неохесперидин дихидрохалкон (NHDC). Първите са естествени захари, а другите две са изкуствени подсладители без калории.

Идентичните близнаци имат еднакви гени, докато ли двуяйчните споделят половината ДНК.
Експертите откриват, че генетичните фактори допринасят приблизително за 30% от вариациите за сладост между отделните хора.