Днес празнуваме Лазаровден.

Православната Християнска Църква посвещава този ден на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.

Нашият народ нарича празника "Лазар", "Лазарица" или "Лазарова събота". В празничния календар той има подвижна дата. Заема винаги съботата една седмица преди Великден. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая - лазаруване, кумичене и боенек.

На самия Лазаровден рано сутринта, пременени в нови и чисти момински носии, закичени с венци и свежи китки по главите, лазарките тръгват на групи по махалата да обикалят селските домове. През цялото време те пеят празнични обредни песни, като изпълняват и своя ритуален танц, наричан най-често "боенек". Стопанката кара лазарките да подскачат високо и да потропват с крака, за да растат високо посевите и да се плодят домашните животни. После тя дарява девойките с яйца, които те събират в кошнички.

В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура (просфорка-малки пшенични хлебчета), куча (варено жито) и стомнички с вода.

Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите, поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен "греене на покойниците".

Възкресяване на Лазаря:

Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).

В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.

На следващия ден е Връбница, което у нас се нарича Цветница. Счита се, че тогава разпускат мъртвите, затова на Лазаровден се прави Лазарова задушница.

Затова се приготвя и раздава жито, в памет на починалите.

На Лазаровден трапезата се състои само от постни ястия, приготвени без мазнина.

По традиция се приготвя обреден хляб от възрастните жени. Този хляб не се е приготвял с мая, а с домашно направена квас. В глинен съд са замесвали тесто от вода и брашно, оставяли са го да ферментира на открито около 15 дни и така са получавали въпросната квас.

Така в къщата винаги имало квас, когато са се правели хлебни изделия.

Обредният хляб за Лазаровден се оформя като плетеница или осморка. Задължително е да бъде прекаден с тамян и чак тогава се раздава на околните.

Тестото за обредния хляб се прави от брашно, вода, квас (мая), сол и захар. От същото тесто младите момичета правели "кукли", които на следващия ден (Цветница) подарявали. Освен това пускат парче хляб от тези "кукли" в реката, за да се види коя ще се ожени първа.

Друг важен компонент от Лазаровден, и по-специално от Лазаровата задушница, е житото. То също трябва да бъде осветено и чак след това да се раздава.

Освен жито, традицията повелява да се раздават и други постни сладкиши. За останалата част от трапезата трябва да приготвите само постни ястия.

Ето една рецепта за моминските лазарски "плитки":

Приготвяне:

• Маята се разтваря в топла вода.
• Добавя се захарта и солта.
• Брашното се пресява и се замесва тесто за рецептата "Момински плитки за Лазаровден".
• Накрая се добавя олиото и още един път се омесва тестото.
• Оставя се на топло място да удвои обема си.
• Втасалото тесто за рецептата се разделя на 7 части ( всяка = 55 г).
• Всяка част се оформя на фитил, който се прегъва на две.
• Краищата се омотават няколко пъти.
• Така оформените момински плитки за Лазаровден се поставят в тава за печене.
• Оставят се да втасат 20 минути.
• Междувременно фурната се загрява на 200 С.
• Моминските плитки за Лазаровден се напръскват с вода и пекат 10-12 минути.