Нито една институция не е готова да реагира на мащабно бедствие в столицата

София е изградена върху земя, която от време на време се разтърсва. Това не е новина за геолозите, но изглежда все още се възприема като далечна абстракция от институциите, отговорни за безопасността на над милион жители в най-големия град на страната. Столицата е разположена в сеизмично активна зона и въпреки че десетилетия наред не е преживявала силен трус, рискът не само съществува, но е и значителен, предупреждават специалисти от "Meteo Balkans" в своя задълбочен анализ, публикуван на 16 април 2025 година.

Последното голямо земетресение в района на София е било през далечната 1858 година, когато трус с магнитуд приблизително 6.6 по Рихтер е нанесъл сериозни щети и отнел човешки животи. Но това време не е "гаранция за спокойствие" - напротив, според геолозите това означава натрупване на напрежение, което рано или късно ще бъде освободено.

При потенциален трус с магнитуд 7.0 в района на София, последствията биха били катастрофални - особено за панелните блокове и старите тухлени сгради в центъра, много от които построени без никакви съвременни сеизмични стандарти. Разрушенията биха могли да доведат до хиляди жертви и ранени, като спешните служби и болниците бързо ще бъдат претоварени и неспособни да реагират адекватно.

Инфраструктурен колапс в първите часове

Специалистите прогнозират пълен инфраструктурен колапс в първите часове след силно земетресение - напукани или срутени пътища и мостове, прекъсване на електрозахранването, водоснабдяването и мобилните мрежи. Дори и метрото, гордостта на столицата, не е имунизирано - особено в зоните с плитко разположени тунели.

"България разполага със стратегии за реакция при бедствия, но сеизмичната готовност остава недостатъчна," отбелязват авторите на анализа. Ограниченият капацитет на спасителните служби при мащабна криза и липсата на системна просвета и обучения за действия при земетресение допълнително утежняват ситуацията.

Икономическите щети от подобно бедствие биха били колосални - в порядъка на милиарди лева, а възстановяването на града би отнело години. Това, разбира се, не включва цената на загубените човешки животи, която е непресметлива.

От кого зависи готовността?

Докато институциите продължават да отлагат реалните мерки за сеизмична защита, гражданите остават заложници на неподготвеността. Вместо да инвестира в укрепване на сградния фонд, особено училища, болници и обществени сгради, държавата предпочита да харчи средства за "приоритетни проекти" с далеч по-малка значимост за безопасността.

Експертите от "Meteo Balkans" препоръчват разработване на личен и семеен план за действие при бедствие, но истинската отговорност за структурната готовност лежи върху държавата. Земетресенията наистина не могат да бъдат предотвратени, но последствията от тях могат да бъдат намалени драстично с адекватна подготовка и инвестиции в превенция.

Когато трусът дойде - а историята и геологията ни показват, че това е въпрос на "кога", а не на "дали" - София ще бъде ли готова? Засега отговорът, за съжаление, е отрицателен.