Бившият австрийски канцлер споделя опита на Виена с преминаването към единната европейска валута и съветва българското правителство как да убеди хората

Два месеца остават до въвеждането на еврото в България. Как Австрия се справи с изтеглянето на шилинга и замяната му с еврото през 2002 година? Вече 23 години са минали оттогава. Волфганг Шюсел, който беше канцлер на Австрия по време на въвеждането на еврото, споделя своя опит и рецептата за успешен преход към единната европейска валута.

Първите евробанкноти - за рози

Бившият канцлер помни точно какво направи с първите си евробанкноти. За посрещането на 2002 година Шюсел покани във Виена Романо Проди, който тогава беше председател на Европейската комисия. След посещението на операта двамата излязоха в първите минути на новата година и се отправиха към катедралата "Свети Стефан".

"Купихме цветя. Поднесох букет рози на съпругата си с първите евробанкноти. Беше фантастично преживяване," спомня си Шюсел.

Интересен е фактът, че до него на празненството беше Сузане Рийс от Партията на свободата. Години преди това тя беше водила акция срещу еврото - събираха подписи за провеждане на референдум срещу единната валута. Събраха едва около 250 000 подписа и не получиха подкрепа. Пет години по-късно именно Сузане Рийс стана вицеканцлер в правителството на Шюсел и в първите часове на 1 януари 2002 година тя беше редом с него при въвеждането на еврото.

Страховете от еврото

По онова време имаше сериозни опасения, че еврото ще доведе до проблеми. Австрийският шилинг беше валута с традиция и част от икономическия успех на страната стъпваше на стабилността му. Имаше и сложен курс към еврото - 13,76 шилинга за едно евро.

"Имаше много скептици - абсолютно разбираемо. Имаше и страхове от по-висока инфлация, притеснения, че някои предприемачи ще се възползват да вдигнат цените," разказа Шюсел.

Правителството трябваше да гарантира спокоен и плавен преход. Първо - техническата страна с осигуряването на достатъчно банкноти и монети. След това - информирането на хората, което се оказа критичният момент. Четири седмици преди въвеждането 80 процента от австрийците не бяха наясно какво ще се случи.

Двойните цени - ключът към успеха

Тогава правителството реши, че три месеца преди въвеждането на еврото и два месеца след това цените ще бъдат задължително и в евро, и в шилинги. След това търговците можеха да запазят двойните цени още известно време по желание.

"Повечето компании го направиха. Като цяло всичко е в ефективното сътрудничество между правителството, социалните партньори, обществото и медиите - мисля че мина добре," допълва бившият канцлер.

"Ойро ис тойро" - еврото е скъпо

На хартия всичко изглежда спокойно - само 2 процента инфлация. Но ако потърсите информация за еврото и Австрия, ще откриете израза "ойро ис тойро" - еврото е скъпо. Това беше слоган на опозицията.

"Има разлика между това как усещаш инфлацията и каква всъщност е тя. През 2002 година проблемът беше, че по същото време енергийните цени се вдигнаха, цените на храните също - в глобален план имаше поскъпване наистина, но усещането беше за още по-висока инфлация," коментира Волфганг Шюсел.

На усещане инфлацията винаги е по-висока от фактически измерената и това е реалността. Работа на правителството е да убеди хората, че държавата внимава, следи цените и няма да позволи на някакви играчи да спечелят. Според Шюсел в случая с Австрия това се получи.

Трите ключа към успеха

Какъв съвет дава бившият канцлер на българските власти за убеждаването на хората, че еврото не е скъпо?

"Информирай, информирай, информирай - това е най-важното. Защото на макроикономическо ниво ефектите са ясни - предимствата са абсолютни," заяви Шюсел.

За туризма например - България е като Австрия, двете са туристически държави. Еврото е фантастична възможност за страна като нашата. На хората от еврозоната, които идват в България, няма да им се налага да обменят пари. За износа също е голям плюс.

Второто е контрол, контрол, контрол. Много е важно хората да чувстват, че правителството е наясно, че може да възникнат проблеми, че може да се появят играчи, които да злоупотребяват. Но властта е там - готова да ги спре.

Чисто техническата страна също е важна, но Шюсел е сигурен, че България ще се справи.

Никога не съм съжалявал

Имало ли е някога момент, в който бившият канцлер е си казвал, че е била грешка?

"Никога, никога. Това беше изключително предимство за нас," отговори категорично Шюсел.

Той разбира, че чисто психологически трябва да се преглътне мисълта, че се отказваш от нещо твое, нещо важно. Германците например трябваше да се откажат от марката. Тази идея никога не е била харесвана в Германия. Хелмут Кол щеше да загуби, ако беше допуснал да има референдум за въвеждане на еврото. Това беше цената на истинското обединение на Германия.

"А вашата валута така или иначе вече е вързана с еврото - мисля че за вас дори ще е по-лесно," завърши Волфганг Шюсел.