Не, не съм лекомислена, но винаги закъснявам. Като се замисля, няма период, в който да не съм закъснявала за някъде. Обикновено ставам 3-4 часа преди работа, но в крайна сметка винаги се налага да бързам и дори да тичам за работа. Истината е, че дори и тогава съм закъсняла с 5-10 минути. Не мисля, че ми трябва някакво специално отношение, нито смятам, че правилата не важат за мен. Просто никога не мога да бъда "навреме"...

Има едно изречение, което описва живота ми изцяло: "Имам предостатъчно време". Ако разполагам с 30 минути, за да стигна до определена точка, до която принципно се стига за 40 минути, аз все още ще вярвам, че имам време да измия чиниите набързо и да разходя кучето, защото ще успея да стигна. Разбира се, това никога не се случва според очакванията ми, пише framar.bg.

Даяна ДеЛонзор прави проучване върху това защо някои хора абсолютно винаги закъсняват. В книгата си "Никога повече не закъснявай" тя казва:
"Повечето закъсняващи хора закъсняват през целия си живот и го правят независимо от характера на мероприятието - добро или лошо. Много учени считат, че причината за това е на едно дълбоко ментално ниво."

Даяна вярва, че повечето закъсняващи хора могат да се впишат в една от трите категории - "спазващите срокове", "продуцентите" и "разсеяни професори".
"Спазващите срока" са, както ДеЛонозор казва - "подсъзнателно привлечени от адреналина, който изпитват, докато бързат, за да изпълнят задачата в дадения срок. Ако нямат срок, те нямат мотивация."

Втората категория са "онези, които често разсрочват дните си". "Те смятат, че могат да излязат да потичат, да изчистят къщата, да пуснат пералня, да вземат бърз душ и да приберат децата от училище в рамките на един час".

И накрая - "разсеяните професори". Това са онези от нас, които лесно се разсейват. "Те излизат от тях, обръщат се, виждат, че завесите не са на място и се връщат да ги оправят. Изпитват трудност да стигнат от точка А до точка Б, без да се разсеят от В, Г и Д."
С други думи, хората разбират, усещат и приемат времето по различен начин. Учените считат, че хората, които винаги закъсняват са по-щастливи и по-оптимистични. Оптимизма намалява стреса и риска от заболявания, и засилва имунната система.