Балтийските държави настояват за "стена срещу дронове" с общо европейско финансиране

Естония разширява оградата по границата си с Русия и изгражда противотанкови ровове и бункери в подготовка за евентуален конфликт с Москва. Но тези защитни съоръжения няма да предпазят Естония и нейните съюзници от НАТО от заплахата, която представляват руските дронове и електронната война.

От Балтийско до Черно море държавите, граничещи с Русия, Беларус и Украйна, са изправени пред последиците от войната на Москва в Украйна. Навлизането на най-малко 21 руски дрона във въздушното пространство на Полша този месец насочи вниманието към пропуските в противовъздушната отбрана на НАТО, тъй като се наложи да бъдат изпратени бойни изтребители, струващи милиони долари, за да се даде отговор на навлизането на дроновете, които са на стойност няколко хиляди долара.

"Повечето дронове не бяха засечени", каза естонският министър на отбраната Хано Певкур. "Това е реална празнина, която трябва да запълним", добави той.

Военни и служители в областта на отбраната от балтийските държави Естония, Латвия и Литва споделиха, че защитата срещу дронове изисква решаването на сложен набор от технологични, финансови и бюрократични проблеми.

Европа се нуждае от по-евтина технология, която да закупи, и от ускоряване на бавните цикли на производство и доставка, смятат те. Но дори и тогава, технологията на дроновете се развива толкова бързо, че всичко, което се закупи сега, може да бъде остаряло само след няколко месеца.

Русия всяка нощ изстрелва дронове срещу Украйна, защото всеки дрон е "лотариен билет, който винаги печели", каза Кусти Салм, бивш висш служител в Министерството на отбраната на Естония.

Това е така, защото дронът или удря нещо, или - ако Украйна го свали с ракета - изтощава въздушната отбрана и финансите на Киев, тъй като ракетите са по-скъпи от дроновете, добави Салм, който сега ръководи компанията "Франкенбург Текнолоджис", разработваща евтини ракети за борба срещу дронове.

Когато руските дронове навлязоха във въздушното пространство на Полша, страни членки на НАТО вдигнаха във въздуха изтребители и военни хеликоптери, и поставиха системите си за противовъздушна отбрана в състояние на бойна готовност. Но нито една от тези опции не е специално проектирана за водене на война срещу дронове.

Въпреки че Русия и Украйна изстрелват все повече и повече дронове една срещу друга, инвестициите в изграждане на системи за противодействие срещу дронове са по-малко, каза Салм. Той предположи, че това се дължи отчасти на факта, че е по-лесно да се накара дрон да лети, отколкото да се разработи нещо, което да го открива или да го прехваща.

Бавните, нисколетящи дронове, изработени от дърво, фибростъкло, пластмаса или полистирол могат да не бъдат засечени от радарните системи, които търсят бързо движещи се ракети, изработени от метал, или може да наподобяват на птици или малки самолети.

Призиви за "стена срещу дронове"

Сред европейските лидери нараства подкрепата за създаването на някаква форма на "стена срещу дронове" по източната граница на ЕС, въпреки че през март 27-те страни членки на блока отказаха да финансират съвместното предложение на Естония и Литва за изграждането на такава стена.

ЕС трябва да даде приоритет на финансирането на проекта, смята естонският министър на отбраната Хано Певкур. Но въпреки че подкрепата за тази идея нараства, създаването на европейска система за защита от дронове няма да бъде лесно.

"Дроновете не са комари", каза естонският министър на отбраната, като намекна, че е малко вероятно те да бъдат унищожени от една бъдеща "електронна стена" по границите на НАТО.

Има много видове дронове, включително такива, извършващи разузнаване и наблюдение и летящи на голяма височина, които се използват за атаки или дори остават прикрепени към тънък оптичен кабел по време на полет, а това ги прави невъзможни за блокиране. Русия също използва дронове примамки в Украйна, които не носят полезен товар и са предназначени да изтощят въздушната отбрана.

Украинският опит с дроновете

Изправена пред постоянни нощни атаки, Украйна бързо развива собствена технология, включително дронове с голям обсег и по-малки дронове, които да бъдат използвани на фронтовата линия.

Украйна скоро ще обсъди правните подробности по споразумение за съвместно производство на оръжие със САЩ, съобщи в сряда посланикът на Киев във Вашингтон, което е част от критично важните усилия за подпомагане на украинската отбранителна промишленост.

Олга Стефанишина, която сега е новият посланик на Украйна във Вашингтон, заяви, че украинска делегация ще посети САЩ на 30 септември, след като е получила "положителен сигнал" от Доналд Тръмп. Американският президент се срещна във вторник с украинския лидер Володимир Зеленски в централата на ООН в Ню Йорк.

"Реакцията на американския президент беше много оживена. Той прекара няколко минути във възхищение от украинските иновации и възможности", заяви Стефанишина пред украинската телевизия.

Двамата лидери обсъдиха преди това контурите на съвместно споразумение за производство на дронове, което според Зеленски е получило политическа подкрепа от Тръмп.

Потенциални решения за Европа

Докато големите военно-промишлени компании играят ключова роля в отбраната на Европа, Латвия и някои други страни членки на НАТО се обърнаха към по-малки компании, като "Франкенбург" на бившия висш служител в Министерството на отбраната на Естония Кусти Салм например, за да закупят малките си ракети за борба срещу дронове веднага щом те влязат в производство.

Европа трябва да премине към "полувоенно мислене" и да насърчи по-голямото сътрудничество между военните, правителствата и отбранителните индустрии, за да запълни технологичната си празнина, смятат експертите. В Украйна понякога са необходими само няколко седмици между разработването на технологията за дронове и използването й на бойното поле. Европа "няма време" да чака години, за да придобие оборудване.