Къде изчезна възпитанието на българина?

5
Аз съм прост и вие сте прости и наистина ли е така?
Аз съм прост и вие сте прости и наистина ли е така?

Защо грубостта се превърна в неразривна част от ежедневието ни, дотолкова, че вече не ни прави впечатление

За култура на поведението, за етикет, за елемента учтивост можем само да мечтаем.

С грубостта и откритата агресия се сблъскваме почти навсякъде: на улицата, в трамвая, в магазина, в бръснарницата,  на работа, в училище, в болницата... Това, което е сега лично мен ме кара да се срамувам, че съм българин и европеец, е липсата на всякакво уважение, да не говорим за вече “излишни”  неща като етикет, уважение и добър тон, не те вече са нещо като анахронизъм.

Нямам предвид само грубостта, агресията и ужасяващото безкултурие, достигащо до диващина и ръкопашни боеве по футболните мачове, а също и по пазарите и заведенията, преливащи от диско, рап или грозна ориенталска чалга. Влезте в трамвай или в автобус и веднага ще видите, че ако има млади хора или големи деца, те непременно ще са седнали, а пред тях възрастни хора, бременни жени и дори инвалиди ще стоят прави. Опитайте се да им направите забележка или просто ги помолете да станат, ще получите, ако не някоя ругатня, най-малко груб, обиден  отказ: “Платил съм си билета, бе чичо!”, ми се сопна двуметров ученик от Спортното училище.

 “Чичо, колко  ти е часа?”, ме спира красива млада госпожица с  разголено пъпче, яркозелени коси с безброй блестящи пластмасови фибички по тях, изкачила се върху обувки с двайсетсантиметрови платформи. “Не знам дали съм Ви чичо, уважаема госпожице, но ще Ви кажа: часът е дванайсет без пет.”

 Учтивото обръщение се счита за нещо ненужно, отживяло, архаично. Вече на много места няма да се обърнат към Вас с нормалното “Вие”, а ще Ви стреснат от упор с грубото и фамилиарно  турско- арабско  “ти”. Интересно, че така започват да се държат и по- възрастни хора.. 

Млад продавач на обувки на един от големите градски пазари у нас, който ме вижда за първи път, започва да ми говори на “ти”, подобно на азиатски търговец и упорито се опитва да ми натрапи стоката си с думите: “А за тебе, господине, ще намеря най- доброто, ти само почакай...” Питам го, все пак, дали е чувал за учтивата форма на обръщение и знае ли как се разговаря с възрастен  и непознат, при това клиент. Обиден, той ме поглежда накриво и изругава нещо полугласно. Очевидно, неговата “учтивост” си има граници!...

Да, учтивостта се изгуби, изчезна в нашите отношения на всички нива. У нас в демократична България, вече почти навсякъде се обръщат към всеки на “ти”. Като в ориенталска Турция – но доколкото зная в този азиатски  език не съществува учтивата европейска форма на обръщение „Вие”... Мисля, че няма друга страна в Европа,  в която да се говори по този начин – рязко, фамилиарно, безпардонно. Да не говорим за употребата на най- обикновените и задължителни фрази като: “Извинете”, “Моля”, “Разрешавате ли?”, “Простете”, ”Благодаря” и дори доскоро трайно вградените в езика ни галицизми като: “Мерси” и “Пардон”. Да не говорим за условното наклонение. Настъпят ли те в автобуса или на улицата, няма нормално извинение, или ако все пак има то ще е нещо като възглас  от хорото:”Опа-а!” А дадеш ли път, едва ли ще чуеш “благодаря “. Обръщенията  пък са: “Ало-о!” и “Ей!”. Не се употребява дори простата думичка „моля”. 

“Нищо не струва по- евтино и нищо не е толкова скъпо, както учтивостта”, беше казал великият Сервантес. 

Огнян Стамболиев

(със съкращения)

 

Изпращайте снимки и информация на [email protected] по всяко време на денонощието!

Календар - новини и събития

Виц на деня

Ако след петдесет не си харесвате живота, то сипете си още петдесет!

Харесай Дунавмост във Фейсбук

Нови коментари