Схемата разчита на паника и фалшиви съобщения във Viber, предупреди доц. Златогор Минчев

Нова вълна от фишинг атаки залива потребителите на банкови услуги у нас, използвайки страховете от промени във финансовата система. Измамниците изпращат масови съобщения по Viber и SMS или звънят по телефона с фалшиви предупреждения за "промяна в банковата сметка", целящи да принудят жертвите да предоставят достъп до парите си. За това предупреди експертът по киберсигурност доц. Златогор Минчев, цитиран от NOVA.

Основното оръжие на престъпниците е създаването на изкуствено усещане за спешност. Клиентите получават съобщение, което ги приканва незабавно да потвърдят линк или код, за да не загубят достъп до средствата си или за да "актуализират" данните си.

"Банките никога не извършват промени в системите си чрез SMS или Viber съобщения, изискващи потвърждение на кодове и лични данни", категоричен е доц. Минчев.

Капанът "Превалутиране"

Експертът разкри и нова, по-софистицирана схема, която използва предстоящи или коментирани промени във финансовия сектор. Жертвите биват манипулирани да извършат "спешно превалутиране" на средствата си под претекст за защита от инфлация или системни промени. Това е класически пример за социално инженерство, при което потребителят сам нарежда превода към сметката на измамниците, вярвайки, че спасява спестяванията си.

Ако потребител осъзнае, че е станал жертва на измама, реакцията трябва да бъде мигновена. Свързването с банката в първите минути след транзакцията дава минимален шанс за блокиране на парите, преди те да бъдат изтеглени или прехвърлени към офшорни сметки.

Дигиталното евро – сигурност или контрол?

В контекста на финансовата сигурност, Минчев коментира и темата за въвеждането на дигиталното евро. Според него новата валута не представлява заплаха, а възможност за по-висока финансова стабилност и по-голяма гъвкавост на разплащанията.

"Дигиталното евро може да донесе по-ниски лихви и по-добра среда за бизнеса", твърди експертът, въпреки че икономисти предупреждават, че дигитализацията на валутата сама по себе си не гарантира по-изгодни лихвени условия, а централизираният ѝ характер повдига въпроси за анонимността на разплащанията.