10 500 тона "мъртви пари" блокират трезорите на БНБ и магазините

Над 10 500 тона метал под формата на български стотинки трябва да бъдат физически изтеглени от обращение в безпрецедентна логистична операция, която тече в момента. Докато институциите използват цветущи сравнения с теглото на Айфеловата кула, реалността за бизнеса и сигурността е далеч по-прозаична и рискова. Огромни масиви от пари в брой задръстват складовете на търговските вериги, превръщайки супермаркетите в де факто банкови клонове.

Логистичният кошмар зад "Айфеловата кула"

Според официалните данни, цитирани от NOVA и потвърдени от БНБ, само монетите от 1 стотинка в обращение са над 924 милиона броя. Тяхното сумарно тегло надхвърля 1663 тона. Общото тегло на всички разменни монети – от най-дребните до тези от 2 лева – надхвърля 10 500 тона. За сравнение, металната конструкция на Айфеловата кула тежи около 7300 тона (10 100 тона с всички добавки).

Това количество метал не просто "тежи", то трябва да бъде събрано, транспортирано, преброен и охранявано. Разходите за инкасо и обработка на този тонаж са скритата цена на европрехода, която остава извън официалните пресбрифинги.

Магазините като буферна зона

"От началото на годината забелязваме, че около 70% от плащанията са в брой. Говорим за милиони левове", признава Мартин Димитров, мениджър „Корпоративна сигурност” в голяма търговска верига.

Това признание разкрива сериозен структурен риск. Търговските обекти са принудени да задържат огромни наличности в левове, докато инкасо фирмите насмогнат с графиците. Натрупването на "милиони левове" в задните стаи на магазините създава безпрецедентен риск за сигурността, който се поема изцяло от частния сектор, докато държавата отчита "плавен преход".

Краят на лева: Отива за скрап

Сентименталната стойност на националната валута скоро ще бъде заменена от пазарната цена на цветните метали. БНБ вече подготвя търгове за продажба на демонетизираните стотинки като скрап. Това е финалният етап от живота на монетите, които след седмици ще бъдат просто суровина за претопяване.

Процесът по изтегляне върви, но не без въпросителни. Председателят на координационния център за еврото Владимир Иванов отбеляза, че 37% от левовете вече са прибрани. Това обаче означава, че близо две трети от паричната маса все още е в движение – огромно количество за шестия ден от приемането на еврото.

Урокът от Германия: Загубените милиарди

Докато властите уверяват, че всичко върви по план, статистиката на Бундесбанк служи за мрачно предупреждение. Десетилетия след въвеждането на еврото, над 10 милиарда германски марки все още не са обменени. Този феномен на "забравените пари" е напълно възможен и в България. Всеки лев, който остане в забравено чекмедже или стар портфейл след крайните срокове, се превръща в чиста печалба за емитента и загуба за гражданите.