Заместник-председателят на Болничната асоциация критикува административните решения и призовава за увеличение на здравната вноска

Лимитите на възнагражденията в здравеопазването представляват командно-административен подход, който ще навреди на пациентите в крайна сметка. Това заяви Иван Тодоров, заместник-председател на Българската болнична асоциация, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.

"Здравеопазването е силно регулиран сектор - вдигането на заплатите на младите специалисти е прекрасно, но това не означава, че можеш с административна мярка да наредиш кой колко да получава и да ограничиш възнагражденията на светилата в професията," обясни Тодоров.

Експертът критикува опитите на управляващите да решават проблемите в здравеопазването командно-административно, без да посочат откъде ще дойдат парите за повишенията. Той подчерта, че здравната вноска не е променяна от 2008 година, клиничните пътеки са замразени, а таксите за избор на екип не са увеличавани от 13 години.

Законопроекти за лимити на заплатите

Парламентът подготвя промени в Закона за здравното осигуряване, след като миналата година Конституционният съд ги обяви за противоконституционни. С новите законопроекти се въвеждат лимити за предоставяне на медицинска помощ и ограничения за заплатите.

По предложение на "Възраждане" се въвеждат лимити за възнагражденията на хабилитирани специалисти (доценти и професори), които не трябва да надвишават съотношението 15:1 в сравнение с младите медици. Мерките ще важат както за частните, така и за държавните болници.

Стартовите възнаграждения на младите медици, които протестират в момента, трябва да станат 150% от брутната работна заплата според предложенията. За първото тримесечие на 2025 година средната заплата е 2443 лева, което дава 3665 лева стартова заплата бруто.

Популистки мерки вместо реформи

Тодоров нарече предложените промени "юридически недопустими" и "пореден пример за законодателна импровизация", защото текстове са вкарани между първо и второ четене на основния закон, което нарушава процедурите.

"Засега предложените от управляващите мерки представляват гасене на пожари с популистки мерки. Това се доказва и от новината, че ДАНС ще проверява 41 болници без да е ясно кои са, защо точно тях и каква ще бъде процедурата," заяви той.

Предложения за реформи

За подобряване на финансирането на лечебните заведения Тодоров предложи няколко механизма. Първо, увеличаване на здравната вноска, която в България е най-ниска в Европейския съюз - 8%. Ако се повиши на 10%, това би донесло около 2 милиарда лева допълнително.

Експертът се обяви и за отпадане на монопола на Здравната каса (НЗОК), което ще позволи на доброволните фондове да функционират. В сегашното си състояние НЗОК заема цялото пространство и блокира втория стълб на здравеопазването.

На реформа подлежат и клиничните пътеки. Системата не е подготвена да премине към по-съвременни модели като диагностично свързаните групи, които отчитат не само заболяването, но и неговата сложност, придружаващи състояния и приложени терапии.