Високоорганизираната престъпност е третата основна сила в държавата, смята политикът

Смяната на политическите лица не променя системата, а изборите сами по себе си не са способни да отстранят мафията от властта. Тази теза разви бившият министър-председател Иван Костов по време на публична лекция в Софийския университет "Св. Климент Охридски" тази вечер.

Пред препълнената аула на университета Костов участва в дискусията "Силата на гражданското действие", организирана от Студентски дипломатически клуб и клуб "Политики".

"Изборите не могат да отстранят мафията от власт, особено от добрите им позиции в съдебната власт. В момента има две основни сили: на управляващата коалиция, която обаче бързо се обезсилва и вероятно ще се разпадне при изборите, и опозицията, която също ще загуби тази си роля", заяви Иван Костов, цитиран от "24 часа".

Според него съществува и трета, скрита сила – високоорганизираната престъпност, която оказва директно влияние върху партиите и държавните институции.

Задкулисието и смяната на лицата

Костов беше категоричен, че кадровите промени не представляват реална алтернатива на сегашното управление. Той подчерта, че този подход е изпробван многократно в новата история на България, но резултатите стават все по-лоши.

"Не е и смяната на лицата, като Пеевски и Борисов, защото след тях ще се наложи някое друго лице. Алтернатива е реформата на съдебната власт, на задкулисието", обясни бившият премиер.

Според неговия анализ задкулисието ще запази позициите си във властта дори по време на служебно правителство, освен ако не се постигне политическо съгласие за окончателното му премахване чрез дълбоки реформи.

Провалът на "отхвърлящите" протести

В своя анализ на гражданското общество Костов разграничи два типа протести – "отхвърлящи" и "градивни". Той даде за пример протестите от 2013 и 2020 година, които определи като отхвърлящи, тъй като не са постигнали нищо трайно срещу корупцията.

"След това започна бързо възстановяване на статуквото, то дори овладя БСП и ИТН, които по времето на протестите бяха яростно срещу него. В рамките на 5 години и няколко предсрочни избора, ГЕРБ и ДПС-Ново начало възстановиха пълния си контрол върху властта", коментира Костов.

Той допълни, че при протестите срещу третия кабинет на Бойко Борисов през 2020 година е имало голяма морална енергия, но е липсвал проект за реформа, а новосформираните тогава формации не са имали капацитета да отстранят статуквото.

Успешният пример от 1997 година

Като контрапункт бившият премиер посочи събитията от зимата на 1997 година. Според него тогава протестите са били "градивни", защото са имали ясна цел и решителност за радикални реформи.

"Протестите през 1997 г. бяха градивни, искаха радикални реформи. Бяха ежедневни и с решителност да се стигне до края. Не само накараха БСП да подкрепи реформите, направиха окончателния европейски и цивилизационен избор на България", припомни Костов пред студентите.

Той заключи, че системата може да се промени единствено чрез ясна и проверима институционална цел, която към днешна дата е създаването на независима съдебна власт.