Децата се нуждаят най-вече от приемане и подкрепа

Дни преди началото на новата учебна година психологът Иван Игов заяви пред БГНЕС, че прекомерното използване на телефони от учениците често не е реална зависимост, а заместител на липсващото внимание от родителите. Според експерта натискът за високи оценки и академични успехи не води до истинска мотивация, а децата имат нужда преди всичко от близост, подкрепа и спокойна среда за адаптация, за да бъдат щастливи.

Смесени чувства преди първия звънец

Дните преди 15 септември са наситени с противоречиви емоции за учениците – от тъга по отиващата си лятна свобода до радост от предстоящата среща с приятелите.

„Децата изпитват много смесени чувства по отношение на новата учебна година. Това зависи както от възрастта, така и от позицията, която заемат в класа, училищните постижения и много други неща“, обяснява Игов. По думите му краят на лятото означава край на периода с малко задължения и липса на точни графици, което естествено поражда притеснение от факта, че всичко започва отначало.

Реакциите на учениците варират от апатия до открит протест срещу предстоящите ангажименти. Психологът съветва родителите и преподавателите да осигурят достатъчно време за плавен преход.

„Нека да бъдат готови да оставят децата да се адаптират една-две седмици. Добрите учители го знаят. Те никога не започват с тежки контролни и изпитвания. Обикновено се оставят няколко дни, за да могат децата да се адаптират“, допълва експертът.

Тревожност от неизвестното и социализацията

Един от основните източници на безпокойство е сблъсъкът с новото – непознати учители, различни учебни предмети и нови съученици. Този стрес е най-осезаем при преходите в първи, пети и осми клас. Понякога тази тревожност намира израз в проблемно поведение, чрез което децата се опитват да привлекат вниманието на преподавателите или да станат интересни за връстниците си.

Успоредно с притесненията обаче върви и радостта от социалните контакти.

„Особено в юношеска възраст приятелите започват да стават значими. Социализиращият фактор понякога е повече от родителите“, отбелязва Игов.

Що се отнася до родителските амбиции, психологът е категоричен, че границата между подкрепата и принудата не бива да се прекрачва.

„Изобщо не приемам натиска за успех. Никой не може да бъде натискан да успее. Той или ще се съгласи, или ще се разбунтува, или под натиск ще се опита да направи това, което искат от него“, предупреждава специалистът и добавя, че императиви от типа на „направи го заради мен“ или „защото така трябва“ никога не дават добри резултати.

Илюзията за телефонната зависимост

След месеци, прекарани пред екраните на телефони и таблети, връщането към концентрацията в класната стая е сериозно предизвикателство. Иван Игов обаче отхвърля популярното схващане, че проблемът се корени единствено в така наречената дигитална зависимост.

„Сигурно ще провокирам доста родители и учители, но за мен такава зависимост няма“, заявява той. Статистиката показва, че голямото мнозинство от подрастващите търсят реален контакт. „90% от децата казват, че биха желали да правят нещо с родителите си. Или да правят нещо с връстниците си“, посочва психологът.

Според него устройствата влизат в ролята на буфер. „Телефонът е заместител на вниманието, което липсва от родителите“, категоричен е Игов.

Децата се нуждаят най-вече от приемане от страна на най-близките си хора, а всичко останало е просто сурогат. За изграждането на тази връзка не са нужни часове – според експерта дори 15 минути пълноценно внимание на ден са абсолютно достатъчни, стига детето да се почувства истински подкрепено. В крайна сметка академичните успехи остават на заден план пред най-важната цел – детето просто да бъде щастливо.