Първият официално утвърден герб е този на София от 1900 г.

Българското Освобождение е повод за разгръщането на изкуството и дава началото в традицията на създаването на градски гербове у нас. Наричана още и градска хералдика, тя се корени в даването на права и свободи на градовете, а неин отличителен белег е зидовата корона, научаваме от bTV. Първата градска емблема в България вероятно е варненската от 1880 г., но първият официално утвърден герб е този на София от 1900 г.

„В края на 19. век като особено престижни и важни се очертават така наречените международни отношения, бихме ги нарекли панаири, така че било е въпрос на престиж в България и особено е престижно прочутото изложение през 1900 година в Париж“, казва историкът Тодор Чобанов.

Още като студент той е потърсен от организаторите на българския павилион с ясната идея, че трябва българската столица да бъде представена и няма как в онази епоха българската столица да няма герб и разбира се герба е издържан в сецесионния стил, на който той е голям почитател.

В основата на герба е стандартния щит, разделен на 4 главни полета и едно централно, с лъв заимстван от находки във Велико Търново, за да се очертае приемствеността между старата средновековна българска столица и новата българска столица София.

На тях има една колона, нещо много характерно за изобразяване на гербове на населени места, а четирите полета се свързват със знакови за София символи и неща, които охарактеризират нашия град.

„Планината като е един от четирите водещи елемента, друг елемент е едно древноезическо изображение на богинята Тюхе, богиня на съдбата до крепостна стена. Няма как градския символ да премине без Аполон Медикус, това е божество, което се асоциира с централния минерален извор. Тези символи са обединени до действащи църкви в Европа, това, което виждаме, е петият строителен период на храма“, обясни историкът.

През 1911 година към емблемата на София е допълнен и девиза „Расте, но не старее“, както и два лаврови венеца, символизиращи вечността. А по време на социализма присъства и петолъчка. Но след промените старите ареали на герба са върнати.

Символите на Перник

„Характерното за Перник е, че е стар град и кулите с крепостната стена, с типичната за миньорите металургичната кофа. Перик е град на въглища, на метал“, казва Танани Чифлички, художник-хералдик.

Той е авторът на градската емблема и знамето на Перник. Разказва ни, че през 1966 г. гербът е приет единодушно от художествената комисия към окръга. Черното, червеното и жълтото в композицията представляват въгледобива, металургията и прогресивността. В почти целия 20. век Перник е известен именно с това: от липсващо на официалните карти селище в началото на века, до индустриална сила, наброяваща над 100 000 жители.

„Не можеш да тръгнеш сутринта и на обед да си готов, това е процес на дълго мислене и съпоставяне. Мисля че не е необходимо да се добавя нищо към герба на Перник“, каза още Танани Чифлички.

Кое е характерно за Враца?

Гербът на Враца е създаден през 1967 година от художника Любен Орозов. За разлика от символите на повечето български градове, той не е пищен откъм елементи. Върху традиционно използвания за основа щит е изобразен път, който се вие между две отвесни скали и стилизирана форма на природния феномен Вратцата, който може да се види от центъра на града.

„За нас проходът Вратцата и самата планина са част от нашия град и не може да бъде по друг начин. Тази планина, която ни възпитава да бъдем твърди като нея, да бъдем красиви, но не само външно, а и духовно“, казва Радосвета Крумова, Община Враца.

Гербът на ПловдивДревният Пловдив се сдобива за първи път с герб през 1938 година след двугодишен конкурс, от който на трето място е класиран дори самият Харалампи Тачев.

Пловдивската емблема се състои от изображение на река Марица в щит на златен фон със седем хълма, крепостна стена и лъв с корона. Символизира величество и богатство.

„Това е интересното, че по времето на социализма този герб не се променя особено. Променя му се цвета – повече в червена гама. И коронката на лъва неусетно отпада“, обясни гл. ас. Видин Сукарев, историк, Регионален исторически музей-Пловдив.

Съвременният герб на Пловдив ползва повечето от хералдическите символи на първия. Появява се втори лъв като символ на Съединението.

Какво е характерно за Стара Загора?

През 1979 г., по повод 100 години от възстановяването на Стара Загора, след опожаряването от Руско-турската война, Градският народен съвет решава да изработи нов Герб на града, проектът е възложен на художника Христо Танев. Той избира герба да бъде разположен върху френски щит, такъв щит имат право да носят градовете с хилядолетна история.

"Най-отгоре на герба е изобразена крепостната стена, която символизира важното административно, стопанско и политическо значение на града през вековете, а първоообраза на тази крепостна стена е взет от монети, сечени тук, в Августа Траяна през втори, трети век. Централно място в герба, върху червен фон със златист цвят заема лъвицата с лъвче, която символизира раждането на новото начало, майчинството. Това е един вид препратка към историята на града, който въпреки превратностите, въпреки опожаряванията - винаги оцелява и продължава да се развива напред. В най-долната част на герба в златист цвят върху зелен фон са изобразени няколко бразди, житни, които пък символизират плодородието на старозагорското поле, което е част от Златна Тракия“, каза обясни Райна Антонова, РИМ Стара Загора.

Символът за Велико Търново

Идеята за гербов знак на Велико Търново се поставя за първи път през 1916 година от великотърновския художник Димитър Багрилов.
„През тази година една европейска фирма, с център Лайпциг, изпраща циркулярни писма до всички държави. С молба да бъдат изпратени изображения на гербове на държавата, на столицата, на окръжните градове и на общинските градове“, обясни историкът Тодорка Недева.
Гербът е заменен с нов през 1975 година. Визуално различен, но идейно близък до стария герб - със символите на средновековен Царевград Търнов.