Строителство и соларни паркове застрашават природното равновесие

Натискът от мащабното строителство, изграждането на фотоволтаични паркове и разширяването на туристическата инфраструктура поставя под сериозна заплаха екологичното равновесие и защитените зони от европейската мрежа „Натура 2000“ в България, съобщават от БГНЕС. През последното десетилетие хиляди декари земеделска земя и ценни местообитания са обект на административни процедури за смяна на статута, като институциите констатират и множество случаи на нерегламентирани строежи.

Въпреки че страната се нарежда сред водещите държави в Европейския съюз по дял на защитените територии, реалното им опазване често отстъпва пред инвестиционните интереси.

Според Закона за биологичното разнообразие и регионалните инспекции по околната среда и водите, за последните десет години обхватът на „Натура 2000“ в страната е малко под 35 процента. Данни на Държавен фонд „Земеделие“ показват, че близо 10 000 стопани са получили компенсации в размер на близо 22 милиона евро заради наложените ограничения. Същевременно съвместни проверки на Дирекцията за национален строителен контрол, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Басейновите дирекции са установили над 370 нарушения при общо 400 инспектирани строежа през същия период.

Бум на соларните паркове

Процедурата по промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди преминава през ресорна комисия към Министерството на земеделието и храните. В последните години масова практика е инвестиционните намерения да се реализират чрез единични подробни устройствени планове извън строителните граници на населените места, което води до сериозна фрагментация на ландшафта и претоварване на местната инфраструктура.

Значителна част от преписките за смяна на статута касаят именно изграждането на соларни паркове върху мери, пасища и ниви. Черноморските общини и планинските курорти също продължават да генерират висок брой искания за урбанизация в непосредствена близост до дюни, крайбрежни ливади и буферни зони на националните паркове.

Липса на ефективен контрол

Един от най-големите проблеми пред защитените територии остава липсата на достатъчно ефективен последващ контрол. Масовите институционални проверки констатират строежи, изградени въз основа на подробни устройствени планове, които изобщо не са били съгласувани с регионалните екоинспекции или Басейновите дирекции.

Европейската комисия вече откри наказателна процедура срещу България заради системно неизпълнение на задълженията по определяне на специфични природозащитни цели за зоните от „Натура 2000“. Това поставя под въпрос законосъобразността на редица издадени разрешения за строеж години назад.

Баланс между икономика и екология

Докато държавата и Европейският съюз изплащат десетки милиони евро на земеделските производители за спазване на екологичните ограничения, инвестиционният натиск от строителния сектор често неутрализира напълно ползите за биоразнообразието.

Постигането на устойчив баланс между икономическото развитие и опазването на околната среда изисква въвеждането на строги общи устройствени планове от страна на общините, напълно прозрачни процедури при промяна на статута на земята и безкомпромисен последващ контрол от държавните органи. Без тези механизми уникалните природни местообитания в страната остават под постоянен риск от трайно унищожаване.