Индустрията иска по-високи компенсации заради цените на тока
- Редактор: Петър Симеонов
- Коментари: 0

БФИЕК настоява за активиране на компенсации при цени над 120 лева за мегаватчас
Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори в България (БФИЕК) изпрати отворено писмо до премиера, енергийния министър и Народното събрание, в което настоява за по-високи компенсации за електроенергията. Предложението им е подпомагането от фонд "Сигурност на електроенергийната система" да се задейства при борсови цени на тока над 120 лева за мегаватчас.
Това е значително по-нисък праг от досега действащия от 180 лева за мегаватчас, който беше валиден от 1 юли 2024 година до 31 март 2025 година и който, според индустрията, не им осигурява достатъчна подкрепа.
Бизнесът изразява притеснение, че от 1 април тази година няма влязъл в сила нов механизъм за компенсиране на разходите им за електроенергия, въпреки че в Закона за държавния бюджет за 2025 година беше разпоредено производителите и търговците на ток да продължат да пълнят енергийния фонд с целеви вноски.
"Лично моята визия е за следния подход - да имаме компенсация за тежката индустрия, която да гарантира работните места и запазване на пазарите както в Европа, така и на други континенти. Да имаме и автоматичен механизъм, който да предпазва всеки - от фризьорката през хлебаря до най-малкия производител", обясни министърът на енергетиката Жечо Станков.
Министърът обеща, че в рамките на две-три седмици ще е готов докладът с всички възможни сценарии и налични средства, за да продължат компенсациите за бизнеса. От изказванията му стана ясно, че се обмисля втори праг на задействане на механизма за компенсации за всички фирми при цена от 220 лева на мегаватчас. По този начин ще бъдат защитени и домакинствата от поскъпване на стоките и услугите, допълни той.
Аргументи на индустрията
Представителите на тежката индустрия твърдят, че въпреки прилаганите досега компенсации, ценовите равнища не гарантират конкурентоспособността на енергоинтензивните предприятия. В подкрепа на позицията си те цитират данни на НСИ, според които за март тази година индексът на промишленото производство е паднал с 8,3 процента – повече от два пъти в сравнение със спада за февруари от 3,5 процента.
От БФИЕК посочват също, че през миналата година България и цяла Югоизточна Европа са били изложени на много по-високи пазарни цени спрямо Централна и Западна Европа поради липсата на междусистемна свързаност между регионите. "Това влошава конкурентоспособността на българските енергоинтензивни предприятия, които са основно експортно ориентирани, но решението на този проблем ще отнеме години", пишат от федерацията.
Ценови разлики с Европа
Според данните, цитирани от индустриалците, от началото на тази година цената на електроенергията на пазара "Ден напред" в България е 115,41 евро за мегаватчас, докато в Германия е 98,63 евро за мегаватчас, а във Франция – 75,62 евро за мегаватчас.
В тези страни действат и механизми за дългосрочно договаряне и различни облекчения за цената на електрическата енергия за енергоинтензивната индустрия. Например в Германия делът на краткосрочната търговия е около 50 процента, докато в България надвишава 90 процента. Във Франция се прилага механизъм, при който индустрията купува ток на по-ниска цена от 42 евро за мегаватчас.
История на компенсациите
Българският бизнес получава компенсации за тока от 2021 година насам и до момента е подпомогнат с близо 6 милиарда лева. Подпомагането започна заради шоковото покачване на цените на енергийната борса в сегмента "Ден напред".
Оттогава механизмът беше на няколко пъти променян. През 2021 година компенсациите се задействаха при цени на тока над 250 лева за мегаватчас и покриваха само 80 процента от ценовата разлика. Година по-късно таванът беше свален на 200 лева, като всичко над него се поемаше на 100 процента от енергийния фонд, а през 2024 година прагът падна на 180 лева за мегаватчас.
Според министър Станков, в момента, в който са готови всички възможни сценарии за компенсиране на небитовите потребители, веднага ще започнат преговори с Европейската комисия, откъдето се надява в кратки срокове да има одобрение. Той увери, че ще бъде направено всичко възможно механизмът да влезе в сила със задна дата.























