Здравеопазването е превърнато в партийна касичка

Политически чадър, опъван в продължение на години над болничната система, и умишлено занижен институционален контрол стоят зад схемите за източване на над 3 милиона евро от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) в Пловдив. Тази позиция заяви бившият министър на здравеопазването д-р Илко Семерджиев в студиото на предаването „Денят ON AIR" по Bulgaria ON AIR. В разговора на живо той постави остро въпроса за отговорността на ръководството на УМБАЛ „Свети Георги", Районната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването след разкритията за хиляди фиктивни хоспитализации и незаконен износ на животоспасяващи медикаменти в чужбина.

Казусът в Пловдив: 24 000 клинични пътеки за 49 легла

Разследването в Клиниката по ревматология на пловдивската УМБАЛ „Свети Георги", при което полицията и прокуратурата задържаха шестима лекари и четири медицински сестри след 40 обиска в Пловдив, Карлово и Кричим, разкри фиктивно отчитане на пациенти и подмяна на скъпоструващи препарати по документи с кодове на евтини лекарства. Според данните, изнесени по-рано от вътрешния министър Иван Демерджиев, чрез схемата са източвани средства не само от здравната каса, но и от Националния осигурителен институт, докато реални пациенти са оставали без лечение.

Д-р Илко Семерджиев определи като абсурдна тезата, че подобна дейност в такъв мащаб е могла да остане скрита за управленските органи на лечебното заведение и за контролните институции в сектора.

„Трябва да се знае, че тези средства, които са изплатени за 24 000 клинични пътеки, отработени в 49 легла, са изплатени на болницата всъщност. Болницата ги осчетоводява, тя ги преразпределя вътрешно. Тя прави отчетните документи на всяко тримесечие и на всяка една година. Това е отговорност на борда и на изпълнителния директор и няма как те да не са ангажирани в този процес, да не виждат това, което се случва", коментира д-р Семерджиев в ефира на Bulgaria ON AIR.

Бившият здравен министър разкритикува и реакцията на Министерството на здравеопазването и министър Катя Ивкова, която след полицейската акция обяви масови проверки във всички 28 области на страната. Според него подобен ход представлява размиване на проблема, тъй като ведомството физически не разполага с ресурс за тотален одит. Той посочи с конкретни числа, че Изпълнителната агенция „Медицински надзор" разполага едва със 106 щатни бройки, от които 30% са обща администрация, и няма капацитет да провери едновременно 316 официално регистрирани болници и 389 болнични договора.

Вместо да се разпилява ресурсът по цялата страна, одитните органи на министерството трябва да се концентрират директно върху УМБАЛ „Свети Георги", тъй като полицията не разполага с експертиза да оцени чисто медицинските аспекти на нарушенията. Според госта в студиото нередностите с извънредния брой отчетени пътеки е трябвало отдавна да бъдат засечени от Районната здравноосигурителна каса в Пловдив, а здравният министър на практика се е превърнал в подизпълнител на полицейска пресконференция за престъпления, чието предотвратяване е пряка работа на здравните власти.

Одържавяването на НЗОК и рекордното доплащане от пациентите

Според д-р Илко Семерджиев фактът, че престъпната схема в Пловдив е действала необезпокоявано още от 2021 година при управлението на редица кабинети, доказва наличието на дългосрочна протекция на високо ниво. Той изрази убеждение, че никой лекар не би си позволил подобни мащабни злоупотреби без увереност, че се ползва със защита.

„Тук има политически чадър, който очевидно е работил доста дълго време. Фактите, които се споделят в публичното пространство, са създавани от 2021 година. Някой е превърнал здравеопазването в партийна касичка и на практика уплътнява чадър там, където има изгода", заяви бившият министър пред водещата на предаването.

Той обясни, че коренът на проблема не е само в конкретната пловдивска болница, а в структурното одържавяване на Националната здравноосигурителна каса през 2010 година. Дотогава институцията е функционирала като обществена организация на трипартитен принцип със Събрание на представителите от 54 души — с равни квоти на осигурените граждани, работодателите и държавата, които са избирали Управителен и Контролен съвет, а директорът е бил назначаван след публичен конкурс. След промяната управлението е сведено до един управител и Надзорен съвет, подчинен на Министерския съвет, в който държавата има решаващ глас. Това по думите му е довело до пълно политизиране на структурата, разпределяща основния финансов ресурс в сектора, а смяната на правителствата води единствено до пренасочване на паричните потоци.

Пряката последица за гражданите от източването на системата и държавната политика е огромното лично доплащане. В разговора д-р Семерджиев представи точни разчети, според които българите вадят от джоба си 38,2% от всички разходи за здраве. Той посочи две основни причини за тази тежест:

• Намаляващият дял от брутния вътрешен продукт (БВП), който държавата отделя като публичен ресурс за здравеопазване — след като през 2025 година той е бил 5,5%, за 2026 година е свит до 5,3%, за 2027 година е планиран на ниво от 5,0%, а за 2028 година пада до 4,9%.

• Вътрешната структура на самите частни разходи — ако тези 38,2% доплащане се приемат за 100% от разходите от джоба на пациента, едва 7% от тях отиват за стоматология, 8% са за болнична помощ, между 11% и 12% са за извънболнична специализирана помощ, а целият останал дял от близо три четвърти отива за покупка на лекарства.

Схемите с реекспорт и скокът при онколекарствата до 1,3 милиарда евро

Втората голяма ос на злоупотребите обхваща нелегалната търговия с медикаменти и подмяната на кодове. Д-р Семерджиев припомни дефектите около системата за проследяване на лекарствата СЕСПА, която допуска реекспорт при отчетена 60% наситеност на вътрешния пазар. По този начин останалите 40% от животоспасяващите препарати остават практически безнадзорни и напускат страната. Още по-тежка е схемата с медикаменти като инсулините, които се покриват на 100% от НЗОК — веднъж те биват платени с публични средства от касата, след което изчезват от аптечната мрежа за българските пациенти и се изнасят нелегално за повторна продажба и печалба в чужбина.

Като най-ярък пример за липсата на контрол върху цените и обемите бившият здравен министър посочи разходите за онкологични препарати. През 2010 година те са се покривали с около 100 милиона лева годишно чрез централизирани търгове на Министерството на здравеопазването. След като ведомството децентрализира обществените поръчки и ги прехвърли на 83 отделни болници, цените на медикаментите скочиха между два и четири пъти, а плащането беше прехвърлено към НЗОК, която просто осребрява подадените от болниците фактури.

Резултатът от този механизъм е експоненциален ръст на публичните разходи — през 2025 година сумата за онколекарства е достигнала 1 милиард и 50 милиона, а за 2026 година разходите за онкопрепарати вече са планирани в размер на 1 милиард и 300 милиона евро.

„При всички случаи или имаме занижен контрол, или имаме политически чадър, или и двете. Аз не изключвам и такъв вариант. Това не е червена лампа, това е вик, който се нуждае от своето внимание", заключи д-р Илко Семерджиев в студиото на „Денят ON AIR".