Коментар на Маргарита ТРИФОНОВА / Вестник Бряг

Проф. Христо Белоев може да оглави българската просвета след като стана ясно, че досегашният министър на образованието е загубил окончателно доверието на премиера. 

Борисов предизвестено поиска оставката на Тодор Танев след серията от гафове, които неговият екип направи в последните дни, предизвиквайки бурното народно недоволство.

„Заради системно проявяващите се проблеми в министерството, смятам, че ресорът трябва да бъде поет от друг”, заяви категорично Борисов.

Какъв по-удобен момент точно сега да изгрее звездата на русенеца проф. Белоев. На фона на разгарящите се политико-културно-исторически страсти, които в последните дни достигнаха до най-тънката струна на българина – неговото родолюбие, съвсем естествено е премиерът да прибегне до експерт, когото да постави начело на разбунения в момента сектор. Точният човек затова май е нашият човек – русенецът Христо Белоев. Професор, доктор на техническите науки, член-кореспондент на БАН, най-успешният ректор на Русенския университет в 70-годишната му история.

Разбира се, няма как да не стигнем до политическата му принадлежност. Би ли бил независим експерт професорът, след като само преди два месеца се закле като председател на Общинския съвет в Русе, издигнат от БСП, чийто дългогодишен член е? Истината обаче е, че в Русе все по-малко хора гледат на Белоев като на партиен човек. С действията си като ректор и като общински съветник той години наред доказваше, че поставя обществения интерес преди партийния, заради което неведнъж си е навличал гнева на съпартийците си от червения сектор. Неслучайно доминираният от ГЕРБ Общински съвет единодушно го избра за председател, при това не защото бе предложен от БСП, а въпреки това.

Името на проф. Белоев се спряга отдавна като потенциален министър на образованието. Той самият не е крил, че този пост го провокира като възможност да разгърне потенциала си на ново, по-високо равнище и да покаже на софиянци как се ръководи министерство.

Защото винаги е чувствал, че в науката и образованието му е силата, а в последните години  особено в тяхното менажиране. Неслучайно Белоев отказа депутатското място, след като вече се бе заклел в 43-ото НС, и предпочете да се върне в ректорския си кабинет само няколко месеца преди края на втория си мандат.

Дали това е най-подходящият момент да се набутва между шамарите, след като председателската трибуна в русенския парламент му е гарантирана за четири години – отговорът на този въпрос като че ли е предизвестен. Но който познава Белоев, знае, че  колизиите в работата не биха го изплашили. Пък и  той добре знае кармата си – ако е лесно, няма да го потърсят. Като приказката за магарето и работата…

Разбира се, не бихме изписали горните редове, ако знаехме със сигурност отговора на простичкия  въпрос – кой ще бъде следващият министър на образованието и просветата.

Това обаче  го решава  този, който кара влака.

На нас като русенци остава ласкателната мисъл да имаме министър в правителството и надеждата, че  той най-сетне ще сложи поне мъничко ред в разровената нива на българското ни образование.

Дали Белоев би приел, ако му предложат поста? Не го намерихме за коментар:)