Генетична мутация увеличава далака на уникалното азиатско племе

Коренното население баджау в Югоизточна Азия притежава уникалната генетична способност да се гмурка на дълбочина до 60 метра и да остава под вода до 13 минути на един дъх. Известни като „морските номади“, тези хора прекарват по-голямата част от живота си във водите около Филипините и Индонезия, ловувайки без модерно оборудване, а телата им са се адаптирали еволюционно към екстремната среда.

Живот върху океанските вълни

Смята се, че хората баджау живеят в морето от векове. По традиция те прекарват по-голямата част от съществуването си на дълги и тесни лодки, наречени лепа-лепа. Местят се непрекъснато в търсене на риба и морски дарове, като дори онези, които днес обитават построени над плитките рифове къщи на кокили, запазват неразривната си връзка с океана.

За това общество водата е духовно убежище и дом. Децата в племето се научават да плуват и ловуват още преди да проходят. Най-забележителният елемент от културата им остава капацитетът им за свободно гмуркане. То се осъществява без кислородни бутилки или съвременна екипировка – морските номади разчитат единствено на ръчно изработени дървени очила със стъклени лещи и тежести, които ускоряват потъването им към дъното, откъдето събират перли, морски краставици и риба.

Еволюция и генетични адаптации

Изумителната издръжливост на племето е обект на сериозен научен интерес. Проучване от 2018 година, ръководено от доктор Мелиса Илардо от Университета в Копенхаген и публикувано в специализираното списание Cell, доказва, че уменията на баджау са кодирани в тяхната ДНК.

Учените установяват, че представителите на морските номади имат значително по-големи далаци в сравнение със съседните сухоземни народи като салуан. Далакът е ключов за така наречения „рефлекс на гмуркане“ при бозайниците. При потапяне в студена вода органът се свива и освобождава в кръвообращението резерв от богати на кислород червени кръвни клетки, което драстично удължава времето за оцеляване без въздух. Генетичната мутация засяга гена PDE10A, регулиращ нивата на тиреоидните хормони, и представлява един от най-ярките примери за съвременна човешка адаптация.

Освен това зениците на хората баджау могат да се свиват екстремно, което им осигурява изключително ясно зрение под водата, наподобяващо физиологията на делфините.

Заплаха за древните традиции

Днес този уникален начин на живот е подложен на тежък натиск. Тъй като племето мигрира свободно през морските граници на Индонезия, Малайзия и Филипините, членовете му често нямат официални документи за самоличност или гражданство. Липсата на статут ги лишава от бавен достъп до здравеопазване, образование и правна защита.

Паралелно с това индустриалният улов и разрушаването на кораловите рифове чрез използване на динамит и цианид от външни бракониери унищожават рибните запаси. Редица правителства в региона оказват натиск върху номадите да се заселят трайно на сушата. Тази насилствена интеграция вече води до загуба на традиционните умения сред по-младите поколения и застрашава оцеляването на една от най-уникалните култури на планетата.